Есента дойде и светът като че ли изпада в състояние на лека безтегловност. По това време на годината природата е все още щедра, цветята са обагрени в наситени цветове – сякаш, за да покажат колко разнолика е любовта. Дните стават все по-къси, но живителната сила още не ги напуска.

Спиралата на живота няма край. Тъга и радост се редуват така, както сезоните идват и си отиват.

Много неща могат да се случат за една година. Часовете са само мигове, в които едва смогваме да изкажем думи и да направим важни за нас неща, макар да продължаваме да допускаме същите грешки. Трудно вадим поуки от миналото. Не спираме да се надяваме, че ще се събудим по-мъдри на сутринта, по-лесно е да се справяме със симптоматиката на разочарованието, отколкото да изследваме причините, които го предизвикват.

Досадата не бива да се приема за нещо нормално. До безразличието крачката е малка.

Търсим упование в миналото, защото настоящето винаги ни изглежда сложно и непонятно. Настоящето често ни кара да смятаме, че любовта е невъзможна, а това определно е пречка да продължим уверено напред.

На сърцето се доверяваме безрезервно. То няма разсъдък, но остава единственият орган в нашите тела, който чуваме и усещаме.

Настоящият момент напразно ни изпълва със страх и съмнения. Точно сега имаме възможност да се насладим на свободата в нейния най-чист вид. Точно сега можем да изкрешим на света колко сме щастливи, че живеем.

Нощите понякога са безсънни, но е непростимо да разхищаваме дните.

В промеждутъка на отминаващите часове трябва да осъзнаем, че именно в него се крие задоволството да бъдем себе си – такива, каквито самата природа е отредила да бъдем; да се заявим открито пред света с всичките си предимства и недостатъци. Защото щастливото преживяване на настоящето започва, когато престанем да бъдем зависими от миналото и когато си спомним, че радостта е достижима. Сега.

Ако съществуваме с идеята за онова, което ни очаква, животът нямаше да бъде толкова вдъхновяващ. Част от тръпката е да опознаваме красотата му в движение. Няма нищо по-угнетяващо от скуката, бездействието във всичките му проявления е укоримо.

Точно в този момент някой казва на някого „обичам те“, вятърът роши косата на нечие дете, а друг попива последните топли лъчи на октомврийското слънце… Точно в този момент животът е идея за стихотворение или мелодия, които ще утвърдят категорично безсмъртната красота на битието. На пръв поглед нищо не е идеално, докато не се огледаме наоколо – именно сега, когато осъзнаваме, че есента е вече факт, но и че пролетта остава неизбежна. Това дори проливният дъжд навън го знае.

ЗОДИИ И АСТРОЛОГИЯ

Автор Теодор Муховски

Тамара Глоба: През октомври 3 зодии ще получат всичко, за което са мечтали

Автор Теодор Муховски