Юлита Димитрова е половинката на най-успешния ни млад волейболист - Александър Николов. Самата тя носи волейболни гени - внучка е на легендата Иван Сеферинов. Този факт сякаш е кармичен за връзката ѝ с българския "лъв". В интервю за "България Днес" тя прави най-личната си изповед досега.

Емоциите на триумфа

България посрещна волейболистите като национални герои. За Юлита усещането да чува цялата страна да скандира името на нейния любим е уникално преживяване. "Чувството наистина е невероятно!" - споделя тя с вълнение.

Първите мигове насаме след завръщането обаче са били кратки и изпълнени с адреналин. "Не сме си говорили много, тъй като нямахме достатъчно свободно време. Може би той ще осъзнае случващото се, когато се приберем в Италия, тъй като все още адреналинът го държи и това, което вижда с очите си, не му се струва реално" - разказва Юлита.

За посрещането тя е подготвила мил жест вместо материален подарък. "Подарък - не. Но му дадох три рози с българското знаме" - споделя хубавицата. За съжаление времето за почивка е ограничено. "За съжаление, нямаме това време, тъй като ни е страшно лимитирано. Неговият отбор го очаква след броени дни. Със сигурност е изморен. Забелязвам, че има нужда да си почине - психически и физически, но в крайна сметка това са хубави емоции и с времето ще има кога да си отдъхне."

Популярност с мисия

Успехът на Александър донесе разпознаваемост и на Юлита. За нея обаче това не е самоцел. "Не знам до каква степен ми харесва да ме разпознават, но със сигурност е приятно хората да ни се радват, да сме вдъхновение за младите. Това ни е целта с Алекс - не толкова да добием популярност, колкото да дадем хубав пример на обществото" - обяснява тя.

Притеснението, че славата може да промени Александър, е несъществуващо за Юлита. "Няма такава опасност, тъй като той е син на Владо Николов. Израснал е в такава среда, в която е свикнал с популярността, но Алекс е много земен човек, знае да цени. Винаги е казвал: 'Не съм нищо повече от другите, просто съм се трудил може би повече от тях'. Има си мярка и не минава границата."

Волейболни корени

Семейството на Юлита също преживява триумфа с огромна гордост. "Със сигурност и при моите близки емоцията е голяма. Страшно много го подкрепят, страшно много му се радват. Особено дядо ми - Иван Сеферинов, който също е участвал на световни първенства, бил е и на олимпиада" - споделя тя.

Отношенията с фамилията Николови са изключително топли. "Със семейството на Алекс сме страшно близки, даже преди години сме се шегували, че сме едно голямо италианско семейство. Много съм горда и ценя факта, че са ме приели по този начин, за мен значи много. Наистина са уникални!" - казва с умиление Юлита.

Относно волейболен клуб "Левски" и ролята му в изграждането на звезди, тя споделя наблюденията си: "Не съм голям специалист в този спорт, но това, което мога да видя с очите си, е, че наистина имат едни страхотни условия и правят така, че да изкарват деца - спортисти с добро бъдеще."

Тревоги и ритуали

Всеки мач за Юлита е изпълнен с притеснение. "Контузиите най-вече ме притесняват, да. Те са доста тежка част от нашия живот. Мачовете също ги изживявам трудно, защото се опасявам да не стъпи накриво, да не се нарани. В повечето случаи не гледам срещите с внимание, а повече с притеснение. Много често обикалям залата или когато съм пред екрана - къщата, защото съм неспокойна" - признава тя откровено.

Преди всеки мач Александър има свой специфичен начин за подготовка. "Слуша музика. Всеки път е различна - американски поп, понякога си пуска Адел, както вече бях споделила. Зависи в какво настроение се събуди" - разкрива Юлита.

Извън спортната арена Александър се отличава с човешките си качества. "Има голямо сърце и душа - това са едни от качествата, които най-много ме грабват в него. Знае как да цени" - споделя любимата му.

Ежедневието на двойката

Свободното време на двойката е ограничено заради интензивните тренировки. "Да, ходим на кино, но както вече казах, нашето време е лимитирано, тъй като той тренира двуразово, програмата му е тежка. Нямаме много мигове за нас, но късметът е, че живеем заедно и по един или друг начин, успяваме да съчетаем нещата" - обяснява Юлита.

Двойката неотдавна разшири семейството си с втори домашен любимец. "Да, даже наскоро си взехме още едно. То е на седем месеца, голдън ретрийвър" - разказва тя за допълнението към първото им кученце от породата бигъл. "Да имаш животинки е голяма отговорност, но ни доставя огромна радост и така някак си изградихме наше малко семейство."

Любовта преодолява разстоянията

Най-щастливите моменти на двойката са свързани с преодоляването на разстоянието. "Имали сме много хубави моменти. Връщайки се назад във времето, в началото на отношенията ни той беше заминал за Америка. Бяхме във връзка от разстояние и най-хубавите ни мигове бяха, когато се прибираше на българска земя" - споделя Юлита.

Именно отдалечеността е била и едно от най-сериозните им изпитания. "Да, мога да ги нарека и едни от трудните ни моменти във връзката. Ние сме имали доста, но сред тях е точно връзката отдалеч" - признава тя.

Родината в сърцето

Тъгата по България е постоянен спътник на двойката. "Да, то и на мен ми е тъжно, нищо, че живея толкова дълго там. На всеки българин зад граница винаги му липсва отечеството. Той е много привързан към страната, със сигурност му липсва" - споделя Юлита.

Но завръщането в родината е ясна цел. "Един ден, живот и здраве, когато приключи с волейболната кариера, нашият дом ще е България" - категорична е тя.

Въпреки 17-те години в чужбина, Юлита говори безупречен български език. Тя разкрива усилията си да запази връзката с майчиния си език: "Няма да си кривя душата - аз също съм била от хората, които са имали затруднения с майчиния език. В един момент си казах: 'Аз съм българка и не може една българка да не знае да говори правилен език.' Затова започнах да чета доста български книги, за да се упражнявам и да не губя тази частица от мен."

Литературата и творчеството

Като преподавател по италианска литература, Юлита има свои любими произведения. "Няма такова, май. Пиесата 'Ромео и Жулиета' ми е любимо. Може би тя първоначално ни описваше до някаква степен" - споделя тя за връзката между класиката и собствената й любовна история.

Самата тя се занимава с творчество. "Да, често ми се случва да пиша, особено когато имам мотивация и вдъхновение" - разказва Юлита. Поезията е нейният предпочитан жанр. "Поезия по-често." И да, има посветени стихотворения на любимия й. "Посвещавала съм. Сега, ако ме питате за някое конкретно, не мога да се сетя."

Семейни планове

На въпроса за бъдещето с деца, Юлита е ясна. "Със сигурност кариерата му е на първо място на този етап, но да, имаме план да създадем семейство в скоро време. Надяваме се да станем петима заедно с кучетата."