Смееш ли да влезеш в къщата на Dior? Началната реплика на видеото, поръчано от Джонатан Андерсън към британския режисьор на социални документални филми Адам Къртис, с което започна ревюто на модна къща Dior в рамките на Седмицата на модата в Париж, разказваше всичко за важния праг, който 40-годишният креативен директор трябваше да премине за да влезе в тази легендарна френска институция с първата, изцяло проектирана от него дамска колекция.  

Да, Андерсън се осмели да прекрачи този праг преди часове в Париж и го направи по неочаквано интересен начин. Постави страха си точно там, в средата на стаята. Видеото на Къртис, прожектирано на гигантска обърната пирамида, преплиташе клипове от филми на ужасите с кадри от ревюта на всички дизайнери, предшествали Андерсън: Кристиан Диор, Ив Сен Лоран, Марк Боан, Джанфранко Фере, Джон Галиано, Раф Симънс, Крис Ван Аше, Ким Джоунс и Мария Грация Кюри.

Истината е, че Андерсън не се страхува от историята; всъщност, той й се наслаждава и се учи от нея. Именно заради това в средата на сцената на земята бе поставил кутия за обувки Dior. „Мислех си за нея като за кутията за обувки, която всеки има в къщата си със стари снимки и спомени. Кутия, която винаги мога да отворя, да взема от нея, да я затворя и да не я гледам. Както правят всички.“ 

И точно това направи с първото си важно ревю. Неговият усет да избира историческите кодове на Dior и да ги съчетава произволно с неща, които нямат нищо общо с тях е повече от добре развит.

А те, традициите, заложени от Мосю Диор, трябва да бъдат спазвани от всеки дизайнер, но не могат да действат като усмирителна риза за креативността. В интервю Андерсън казва, че е благодарен на Джон Галиано, който се е срещнал неофициално с него веднага след назнaчението в Dior. Единственият съвет, който получил от Галиано бил „колкото повече обичаш марката, толкова повече тя ще ти се отплати.“
Тепърва предстои да разберем това, а сега е време да разгледаме преосмислените и модернизирани кодове на Андерсън за Dior.

Началната визия на Андерсън бе синергична игра от минало и настояще: структурирана рокля тип „пясъчен часовник“ без презрамки в бяло, драпирана около тялото и украсена с единични панделки на деколтето и подгъва. В нея можеха да се видят кодовете на висшата мода на господин Диор, съчетани със съвременното шивачество и интелигентните форми на Андерсън.
Няколко стъпки по-късно вниманието приковава драматичен черен смокинг с летящ пеплум на гърба, комбиниран с къса дънкова минирокля и концептуална шапка от легендарния шапкар на Dior – Стивън Джоунс.
 Имаше къси дънкови поли с фракове, тесни дънки, стилизирани с дълги пелерини, и къси якета Dior, носени с плисирани мини панталони. На други места Андерсън взе емблематичната форма на New Look и я изкриви в нещо изцяло свое, използвайки извити форми, преувеличени фасони и оригами-подобна конструкция. Той добави обем на гърба на повече от няколко визии, което дава нова перспектива на класическите кутюр форми.
Не само дрехите бяха впечатляващи, но и аксесоарите, включително обувки на висок ток с квадратни пръсти в сладки пастелни цветове с още по-сладки панделки на каишката, както и шапки с пиратска форма от Стивън Джоунс, които напомняха за тези, използвани в колекцията на Галиано по време на мандата му в модната къща.

Колекцията бе прецизна, интелигентна и красиво изпълнена. Намигванията на Андерсън към неговите предшественици бяха трогателни и дълбоко уважителни, но никак не бяха носталгични или кичозни. Това е, което наистина донесе магията: начинът, по който той успя да вплете чувствителния си, фокусиран щрих с историята на Dior. След последната визия - блестяща рокля с халтер, украсена с листенца и чанти - той получи заслужени овации.
 Това е началото на една трансформираща нова ера в Dior, в която вечната дама на Dior се превръща в човек, който намира голямо удоволствие да се облича с изтънченост, но и с малко експериментиране. Тя обича панделки, но иска да ги носи с дънкова мини рокля и палто в милитари стил.

Кутията на Dior вече е на Андерсън ....