Хващали ли сте се някога да усещате как вътрешното ви „аз“ ви казва едно, докато външните обстоятелства ви казват нещо съвсем различно? Все едно някой е ударил личността ви с чук и я е счупил наполовина. Но вместо да възстановят целостта си, тези части спорят и се стремят към различни решения. А вътре в нас нещо се разтяга болезнено.

Познато ли ви е това чувство, когато искрено вярвате в мислите си, но дълбоко в себе си знаете, че те не са истина? Този вътрешен конфликт е способен да причинява невероятно страдание.

Живеем в свят, където позитивните утвърждения и афирмации са се превърнали почти в магическа панацея за всичките злини. Те със сигурност могат да бъдат невероятно полезни, но само ако човекът, който ги изрича, дълбоко вярва в истинността им.

Нека бъдем честни

Понякога позитивните утвърждения просто маскират истинските ни чувства. Казваме си: „Трябва да съм щастлива“, „Обичам работата си“, „Наслаждавам се на живота“. Но какво ще стане, ако това не е така? Ами ако същият този вътрешен глас в нас, изискващ признаването на истинските ни желания и чувства, е разделен на фрагменти?

Тези викове вътре в нас идват ту отляво, ту отдясно. Понякога са тихи, понякога силни, противоречиви по същност и значение. Те ни карат да замръзваме в объркване. Включваме пълната си рационалност и в крайна сметка избираме най-рационалния вариант. Но дали той винаги е най-истинският?


Ето няколко примера за вътрешно раздвоение:

Да вземем ситуация във връзка между двама. Можете да се убеждавате с години, че обичате партньора си, но дълбоко в себе си знаете, че това не е така. Любовта ви избледня след  предателството му преди три години. Но от друга страна се чувстваш познато, удобно до него. И без това, търсенето на някой нов си е кошмар. Да се учиш от нулата, да се доверяваш отново... По-добре е така, както е сега. Поне с това всичко е ясно.

Или може би ходите на работа, която мразите, която всеки ден усещате като мъчение, но все пак си казвате: „Това е временно, мога да се справя. При други вероятно ще е още по-зле. Всичко е наред. Освен това е трудно е да си намеря нова работа. Тук поне плащат редовно.“ Всичко изглежда логично, няма спор. Но някак си с всеки изминал ден нещата се влошават. И здравето ви започва да се влошава. А на сутринта леглото ви задържа с неустоим магнетизъм.

Или чувствате дълбоко в себе си, че ваканцията ви е била ужасна и далеч по-стресираща, отколкото приятна, но се опитвате да говорите за нея с ентусиазъм с приятелите си.

В такива случаи мислите ви се превръщат в защитни механизми, които лесно маскират самозаблудата. Те са като адвокати, оправдаващи изборите ви, дори когато те ви носят само страдание. Не бързайте да се критикувате, ако тези примери ви се струват познати. Това е нормално. Важно е всеки да се чувства правилно и да смята решенията си за правилни.


Признаване на неприятната истина

Но какво се случва, ако решите да признаете тази неприятна истина? Например: „Вече не го обичам“, „Не харесвам тази работа“ или „Пропилях си напразно парите за това пътуване“. Тези прости фрази могат да бъдат ключът към вашето освобождение. Признаването на това, което наистина чувствате, носи облекчение. Вашата психика ще се бори докрай, убеждавайки ви, че това е неприемливо и че просто ще експлодирате. Но в действителност истината е освобождаваща.

Това е като да свалите тежък товар от плещите си. Когато си позволите да бъдете честни със себе си, отваряте вратата към нови възможности. Започвате да разбирате, че истинските ви желания и чувства са по-важни от всякакви социални очаквания на другите към вас или стереотипи. Това е първата стъпка към възстановяване на вътрешния ви баланс.

Как да преодоляваме вътрешния си конфликт?


1. Слушайте себе си. Позволете си да почувствате истинските си емоции. Не се страхувайте да ги изразите, дори и да ви се струват неприятни или неподходящи. Това е единственият начин да се свържете със себе си и да се научите да усещате своята истина и своя път.

2. Записвайте мислите си в дневник в моменти на съмнение. Воденето на дневник ще ви помогне да видите ситуацията от разстояние, сякаш е нечия друга писмена работа. И да я анализирате, като сюжета на книга.

3. Потърсете подкрепа. Понякога разговорът с психолог може да ви помогне да подредите чувствата си и да намерите начини за изцеление. Можете също да говорите с близки, но те може да осъдят вашата истина и да ви обезкуражат, като по този начин да ви върнат по пътя на преструвките. Или пък може да ви подкрепят. Само вие можете да прецените степента на риска.

4. Признайте си истинските желания. Позволете си да мечтаете за това, което е наистина важно за вас. Дори и да ви се струва глупаво, безсмислено или безполезно. Като факла в ръката ви, това в крайна сметка ще ви доведе до успешен компромис, където постижимото среща желаното.


Запомнете: облекчението не идва от наложените позитивни нагласи и от думата „трябва“. То идва, когато приемете своята истина – дори и да е неприятна. Тази честност ще се превърне във ваш водач в свят, където няма място за вътрешно раздвоение. Само по този начин можете да се чувствате цялостни и да намалите страданието си до минимум, коментират психолози.

Не се страхувайте да признаете истината си – това е първата ви стъпка към свободата!

*Източник: b17