Фолклорният свят на Балканите е в траур. На 72-годишна възраст в Сараево почина един от най-обичаните народни певци – Халид Бешлич, човекът, чийто глас в продължение на десетилетия обединяваше хората от всички краища на бивша Югославия.
Скромно начало, голямо сърце
Роден през ноември 1953 г. в малкото село Врапци край Кнежина, Халид израства в обикновено семейство, далеч от светлината на прожекторите. Музиката обаче бързо се превръща в неговия живот. Още като млад той започва да пее по местни събития и народни събори, където впечатлява с топлия си, емоционален глас.
През 1979 г. издава първия си албум, който бележи началото на една впечатляваща кариера, продължила повече от четири десетилетия. С времето песните му като „Miljacka“, „Neću, neću dijamante“, „Budi uvijek sretna“ и „Prvi poljubac“ се превръщат в истински химни на любовта и живота – звучат по сватби, кафани, радиа и празници, пренасяйки топлината на човешката емоция.
)
Гласът, който събираше поколения
Халид Бешлич не беше просто певец – той беше символ на човечността и обединението. Неговите концерти винаги се превръщаха в празник, независимо дали ставаше дума за малко градче или за пълна зала в Белград, Загреб или Сараево.
Публиката го обожаваше заради искреността му – той пееше така, сякаш всеки стих идваше от собственото му сърце.
Дори когато не присъстваше лично, музиката му бе неизменна част от живота на хората – тя звучеше на сватби, кръщенета, дори в най-тежките мигове.
Хуманистът зад сцената
По време на войната в Босна и Херцеговина между 1992 и 1995 г. Халид Бешлич не остана безучастен. Организира повече от 500 хуманитарни концерта в Европа, като всички приходи от тях бяха насочени към помощ на бежанците и пострадалите от конфликта.
„Не мога да се радвам на лукса, когато знам, че съседът ми няма хляб на масата“, обичаше да казва певецът.
Тази негова простота и доброта го превърнаха в човек, когото уважаваха не само феновете, но и колегите му. Винаги усмихнат, скромен, без скандали и показност – истински „човек от народа“.
Последни дни и последна песен
През август тази година Бешлич бе приет в болница в Сараево заради здравословни проблеми, свързани с черния дроб. След няколко седмици в тежко състояние той си отиде тихо, оставяйки след себе си безкрайна тъга.
Малко преди смъртта си той записва последна песен, посветена на своята съпруга Сейда, с която беше женен почти половин век. В нея излива последните си мисли и чувства – нежност, благодарност и вечна любов.
Завещание на душата
През годините Халид често споделяше, че не иска да бъде запомнен просто като добър певец, а като добър човек. „Мога да карам скъпа кола и да снимам скъпи клипове, но по-добре е да нахраниш гладен човек“, казваше той.
Днес милиони почитатели от целите Балкани пеят песните му и споделят спомени. Социалните мрежи са пълни с трогателни послания, снимки и видеа от концерти, а приятели и колеги го наричат „краля на босненската душа“.
Вечен глас
Халид Бешлич оставя след себе си съпругата си Сейда, син, внуци – и едно огромно музикално наследство, което ще звучи още дълго. Той беше и ще остане символ на простата човешка истина: че любовта, песента и добротата са безсмъртни.
И докато песните му продължават да звучат из кафаните и домовете, Балканите ще си спомнят за него – като за човека, който пееше с душа и живя с добро сърце.