Курортният комплекс „Елените“ край Несебър от години се рекламира като едно от най-спокойните и луксозни места по Южното Черноморие. Но зад фасадата на модерните хотели и вилни зони се крие дългогодишен проблем – застрояване върху терени, които природата никога не е отреждала за сгради, пише "Дарик".
А наводнението, което отне четири човешки живота на 3 октомври, показа ясно как комбинацията между институционално бездействие и агресивно строителство може да се превърне в смъртоносен капан.
Всъщност районът въобще не е лишен от вода. Тя е присъствала там през всички години на активно строителство. Просто е била "неудобна" за инвеститорите, затова на някои документи дори не е отбелязано, че на мястото е имало река, има и дере.
Но те са там. Деретата и рекичките, които при силни валежи съвсем естествено си се пълнят и водата търси път да премине. А когато пътят ѝ е препречен от бетон, тя просто помита всичко пред себе си. Природата не се съобразява с разрешителни, инвестиции и материални блага. Тя си търси своето.
Реката Дращела – левият приток на Козлука, през по-голямата част от годината е почти пресъхнала. Но силните валежи бързо променят ситуацията. За нещастие през последните две десетилетия части от нейното корито и прилежащите заливни терени са били застроени – първоначално с инфраструктура, а по-късно с хотели и частни имоти.
Служебните доклади на Басейнова дирекция „Черноморски район“ и РИОСВ - Бургас показват тревожна картина. Няма данни дирекцията да е съгласувала инвестиционни предложения за строителство в коритото на реката.
Липсват досиета, доказващи, че за тези обекти е проведена оценка на въздействието върху околната среда.
През годините са подавани сигнали, включително още през 2009 г., но проверките или са били прекратявани, или са стигали до административни констатации без последици.
Според експерти, застрояването върху заливни зони е една от основните причини за мащаба на бедствието. При силни валежи водата няма къде да отиде, защото естественото ѝ корито е стеснено или покрито. Вместо да стигне до морето, тя се натрупва, прелива и залива сградите, изградени буквално върху нейния път.
За съжаление системата от канали и шахти, изградена по-късно, не може да поеме големия обем и скорост на прииждането, особено когато липсва поддръжка.
,fit(720:1280))
Ясно е, че виновни има. Ясно е, че са заобиколени законите и изискванията. Но кой ще поеме вината? И как ще се помогне на хората, които остават без дом точно в началото на зимата?
А и не само това е проблемът. Проблемът е, че подобно строителство носи след себе си екологична катастрофа, която остава за години напред.
И е крайно време държавата да поеме своята отговорност. Да започне да върши своята част от работата, свързана с надзор, проверки и санкциониране на нарушителите.
Природата и животът на хората не са частна собственост, нито могат да бъдат пресметнати и осребрени.
Не можем да продължаваме да си затваряме очите за обезлесяването, презастрояването и грубото погазване на законовите изисквания и норми. Защото животът човешки не може да бъде измерен в инвестиции и сметки.