“Обичам всичко, което е горе: небето, луната, вярвам в звездите.“ Габриел Шанел

Гран Пале бе превърнат в планетарна вселена, галактика от материи и светлина, където Chanel сега гравитира около Матю Блази. Гигантски цветни кълба, отразени в лъскав черен под, създаваха неземен фон, напомнящ за най-зрелищните ревюта на Карл Лагерфелд.

Точно в 20:14 ч. дойде време за модния еквивалент на кацането на Луната. (Да, преувеличено, но не толкова - Блази е едва четвъртият официален креативен директор в историята на 115-годишната модна къща)

За първото си ревю като артистичен директор на модната къща, дизайнерът буквално представи симфония от движение и материя, вдъхвайки живот на пролетта и лятото на 2026 в експлозия от грация и прецизност. Силуетите, леки като безтегловни орбити, се носеха между строгост и свобода: леки костюми от туид, ефирни блузи и рокли, оживени с пера от марабу, сякаш вдъхнаха нов живот.

Първата му визия беше кариран вълнен панталон с късо сако. Идеята е вдъхновена от навика на основателката Габриел „Коко“ Шанел да взема дрехи назаем от гаджето си Артър „Бой“ Капел. Матю откри, че андрогинните наклонности на Шанел са балансирани от силно съблазнителен подход към вечерното облекло. Блази го канализира чрез копринени отделни части и плъзгащи се рокли в графична палитра от бежово, слонова кост и черно.

Верен на духа на Коко, Матю Блази почете кодовете, без да ги копира - камелията се преражда като скулптура, чантата 2.55 е облечена във велур, а верижките се превръщат в украшения. Между минимализма и разкоша, всяка визия разказва историята на съвременна жена Chanel, вкоренена в наследството, но обърната към безкрайността. Под смаяните погледи на Педро Паскал, Пенелопе Крус, Никол Кидман, обградена от дъщерите си Сънди Роуз и Фейт Маргарет, и Наоми Кембъл, шоуто бе закрито с бурни овации от публиката. 

„За това първо ревю на CHANEL исках да направя нещо доста универсално, като сън, нещо извън времето, и бях очарована от вселената на звездите, тема, толкова скъпа за Къщата. Всички ние наблюдаваме едно и също небе и мисля, че то провокира едни и същи емоции у нас.“ Матю Блази