Принц Уилям се готви да приеме по-политически подход към монархията, когато заеме трона – като си е поставил за цел да „оспорва“ съветите на правителството и да говори открито по глобални въпроси, твърдят източници от двореца.

43-годишният принц на Уелс, който години наред изгражда публичната си роля в сянката на баща си, вярва, че бъдещите монарси не могат да останат напълно безмълвни по въпроси на съвестта.

Бъдещ крал, готов да предизвика традицията

Последното му изявление, с което призова за край на сраженията в Газа, показало – по думите на един от старшите му съветници – „проблясък от това какъв крал възнамерява да бъде – премерен, но не и безмълвен“.

Източник от двореца допълва:

„Уилям смята, че монархията трябва да се развива с времето. Не иска да бъде отдалечена фигура, която само прерязва ленти и подписва документи. Вярва, че има моменти, когато мълчанието се превръща в съучастие – и че съвременният крал трябва да има моралната смелост да говори, когато това наистина има значение.“

Същият източник подчертава, че принцът е решен да бъде по-ангажиран политически от своите предшественици, но „в духа на служенето, а не на партийната пристрастност“.

Глас, който говори със смисъл, не с политика

Изявлението на Уилям по повод конфликта в Газа – в което изрази „дълбока загриженост за човешката цена на войната в Близкия изток“ и призова за повече хуманитарна помощ – предизвика смесени реакции в Уестминстър.

Някои го нарекоха смел акт на състрадание, а други го обвиниха, че прекрачва конституционните граници.

Бивш високопоставен държавен служител коментира:

„Уилям много добре знаеше какво прави. Това изявление не беше грешка – беше съзнателен избор. Той искаше да покаже, че короната може да има глас, без да става политическа. Това е началото на един нов тип кралство – такова, което не просто наблюдава страданието, а го признава.“

Желанието да влияе, не само да подкрепя

Вътрешни източници твърдят, че склонността на Уилям да тества границите на традицията датира още от времето му като херцог на Кеймбридж.

Участието му в каузи като борбата с бездомността и опазването на околната среда често е размивало линията между застъпничество и политика.

„Когато стартира проекта Homewards, идваше на срещите с подробни планове и трудни въпроси,“ спомня си старши съветник. „Той не иска просто да подкрепя инициативи – иска да влияе върху резултатите.“

Разочарование от конституционните ограничения

Хора от близкото му обкръжение казват, че разочарованието му от строгите конституционни граници е нараствало през годините, особено след кризата от 2019 г. с опита на Борис Джонсън да суспендира парламента.

„Този епизод наистина го разтърси,“ разкрива бивш служител от двореца.

„Видя колко крехка може да бъде системата и колко малко власт има монархът да действа в моменти на политическа опасност. Казвал е насаме, че като крал няма просто да кимва на решения, които смята за грешни.“

Уроци от миналото – но свой собствен път

„Той е научил много както от баща си, крал Чарлз, така и от баба си, но има свой собствен път,“ казва висш източник от двореца.

„Уилям уважава правилата на конституционната монархия, но вярва, че дългът на суверена не е просто да подписва документи – а да ги поставя под въпрос, когато съвестта го изисква.“

Бившият му личен секретар, Джейми Лоутър-Пинкертън, някога го е наставлявал да спазва принципите на неутралност и сдържаност, които определят монархията.

Но според хора, запознати с разговорите им, мисленето на принца е еволюирало.

„Той вярва, че да оспориш даден съвет не е проява на непокорство – а на отговорност,“ казва източникът. „Уилям ще бъде премерен, но няма да бъде пасивен.“

Готов за нов вид кралство

Дали правителството – или обществото – ще приветстват по-изявен монарх, предстои да разберем.

Но сред най-близките му съветници няма съмнение за посоката, която е избрал.

„Той се подготвя да бъде много различен тип крал,“ казва източник от двореца. „И знае, че това ще накара някои хора да се почувстват неудобно.“

Според британската конституция монархът по традиция приема, а не оспорва съветите на правителството.

Например, когато крал Чарлз беше посъветван да не присъства на климатичната среща COP27 през 2022 г., той се съобрази – въпреки личното си убеждение, че защитата на планетата трябва да е негов приоритет.