„През XX век лицето и фигурата на жените претърпяват множество драматични промени“, пише историкът на модата Александър Василиев в книгата си „Етюди за модата и стила“, посветена на красавиците от миналото столетие. Вероятно това е най-добрата формулировка, описваща случилото се. Технологичният прогрес, двете световни войни, трите революции (в Русия, Германия и Австро-Унгария) и разпадането на великите империи прекрояват картата на света и начина на живот на цялото население на планетата. Те прекрояват и женския костюм.

През 1905 г. в Москва е завършен архитектурният шедьовър – хотел „Метропол“, а в Париж се провежда първата изложба на авангардните художници – фовистите. Архитектурата, литературата и изкуството стават коренно различни.

Цяла Европа е прекосявана от влакове, а до Америка може да се стигне с параход. По улиците се движат не само конски карети, но и автомобили. Телефонът и телеграфът променят представата на хората за комуникация, а електрическите крушки – за комфорт.

Тенденциите в женското облекло не се трансформират толкова бързо, колкото в епохата на социалните мрежи, но въпреки това по тях лесно може да се проследи колко стремително е течало времето и как политическите и социалните събития са променяли представите на дамите за красивото.

1905 година

Облеклото на жената пряко зависи от нейния социален статус. Момичетата от „простолюдието“, тоест селянките, еснафките и работничките във фабриките, разбира се, мислят за външния си вид, но истинската мода от началото на XX век е свързана преди всичко с представителките на висшето общество и така наречения „полусвят“.

Основната тенденция е S-образният силует, създаван с помощта на твърд корсет. Дамите се стремят към ефекта на висок и пищен бюст, тънка талия и широки бедра. Тези, които природата не е надарила с форми, прибягват до хитрости и подпъхват възглавнички на „стратегически“ важни места. Монументалността на конструкцията се „омекотява“ от плата и декорацията – роклите често се шият от леки материи и се украсяват с дантели, бродерии и панделки.

Голямо внимание се отделя на аксесоарите – в средата на първото десетилетие на миналия век на мода идват изящни шапки с къси периферии. В същото време жените носят и пищни, „повдигнати“ прически.

Аристократките предпочитат да се обличат „с леко закъснение“ – те не се стремят бързо да копират модата от списанията по онова време. Да, „гланцът“ вече съществува, но на страниците му властват дамите от „полусвета“ – актриси, балерини и просто светски дами без определени занимания. Именно те са главните "мо̀дници".

1910-те години

По това време се носят шапки с широки периферии, просто огромни. Силуетът и полата стават прави или полуправи. Такъв Т-образен силует е много характерен за 1910–1912 г. Получава се форма, наподобяваща щека за билярд под широка шапка: тясно рамо, стеснена талия, пола до глезена“, това е стилът в навечерието на Първата световна война.

В същото време изкуството започва активно да влияе на модата. На 12 май 1909 г. в парижкия театър „Шатле“ се състои премиерата на балета „Павилионът на Армида“. Това е първият танцов спектакъл, който Сергей Дягилев представя в Европа, и веднага постига грандиозен успех. Под влиянието на Дягилев водещите парижки дизайнери се увличат по стила „а ла рус“, както и по ориентализма – много от спектаклите са поставени на източна тематика.

В книгата си „Да облечеш епохата“ великият дизайнер от началото на двадесети век Пол Пуаре отрича влиянието на Дягилев, но все пак именно след премиерите на балетите „Шехеразада“ и „Клеопатра“ в неговите колекции се появяват шалвари, кафтани и тюрбани.

Първата световна война

Когато през едно горещо юлско утро на 1914 г. сръбският националист Гаврило Принцип застрелва австрийския престолонаследник Франц Фердинанд, едва ли е предполагал, че това убийство ще преобърне историята на цялото човечество. На 1 август същата година Русия влиза във войната, която по-късно ще бъде наречена Първа световна.

Процесът на женска еманципация започва значително по-рано, но сега милиони европейски мъже се отправят към фронта – някои към Верден, други към Източна Прусия. Това дава възможност на жените за първи път да заемат социални роли, които дотогава са им били недостъпни.

Имало е дами, готови да се сражават, като например известната основателка на „женския батальон на смъртта“ Мария Бочкарева. Повечето обаче са работили в тила. Дори най-богатите и знатни жени стават медицински сестри.

Момичетата с по-скромен произход пък работят в магазини, застават зад машините във фабрики и заводи, ремонтират техника и дори стават шофьори. Тези промени неизбежно се отразяват и на външния им вид. Макар да изглежда неприлично да се мисли за модни тенденции в тежките военни години, такива все пак съществуват.

Шапката видимо се смаляваше и вече не се извисяваше над прическата, а я „прегръщаше“. По това време започнаха да се носят ниски кокове, прическата не се виждаше, а периферията на шапката стигаше до веждите или дори до очите. Популярни бяха и воалетките. В образа се появи загадъчност, характерна за епохата преди бурята. Носеха се полувталени силуети, а полите станаха по-къси. Това е разбираемо, тъй като войната налага жените да работят, а дългите поли и пищните прически вече не са практични. Все пак съществуваха два силуета, защото имаше и модни дами, които избираха пищни поли, напомнящи за времената на Мария Антоанета. Това е мода, въведена именно от Пол Поаре.

Революцията и руските „ревящи двадесет“

Към 1917 г. социалното напрежение в руското общество достига такава степен, че аристократичният външен вид става не просто демоде, а скоро след това и опасен.

В първите години на съветската власт хората мислят не за тенденции, а за дрехи. В обеднялата страна, обхваната от Гражданска война, често е било трудно да се намерят дори най-необходимите неща.

Главните жени на епохата стават революционерките. В масовото съзнание съществува клиширан образ на еманципирани жени, влюбени в „обаянието на борбата“. Най-яркият пример е съпругата на Ленин, Надежда Константиновна Крупская. Съдейки по ранни портрети и спомени на съвременници, в младостта си тя е била привлекателна, но здравето ѝ е подкопано от сериозно автоимунно заболяване – Базедова болест.

С напредването на възрастта и здравословните проблеми Крупская все по-малко се грижи за външния си вид и в частност за стила си. Създателите на „Хроники на руската революция“ успяват прецизно да пресъздадат образа на съпругата на болшевишкия вожд. По думите на Дмитрий Андреев, той дори е намерил оригинален костюм от началото на миналия век.

След Революцията този подход намира отражение и в модата. Елементи от мъжкия гардероб постепенно преминават в женския – отначало това са ризи, вратовръзки и ризи, но постепенно прогресивните дами обличат панталони и прочутите кожени якета. Жените се отказват от корсета, полите стават по-къси, а в един момент роклята „губи“ талията си. Вместо сложните шапки от предходните десетилетия, момичетата носят по-удобните шапки тип „клош“ върху къси прически.

Разбира се, далеч не цялото население е следвало бързо променящите се модни тенденции. Имало и такива, които категорично отхвърляли твърде авангардните модни възгледи, както и хора, на които просто им било безразлично.

Както и днес, обществото не е било еднородно. В това отношение сме много по-близки до хората, живели преди сто години, отколкото понякога си мислим.