След скорошния си престой в болницата, Бриджит Бардо беше принудена да публикува изявление в сряда, с което потвърди, че е жива, пише Daily Mail. 91-годишната актриса е била разгневена, когато Aqababe – изключително популярен инфлуенсър, специализиран в новини за знаменитости в родината си, обяви, че актрисата е починала в Южна Франция.В публикации в X и Instagram Aqababe написа: „Според моята ексклузивна информация Бриджит Бардо е починала днес. Ковчегът ѝ е поръчан в Saint-Paul-de-Jarrat в департамент 09 (Ariège).“

„Една икона си отиде, оставяйки след себе си незабравимо наследство и вечен отпечатък в сърцата на французите“, бе добавил още към съобщението си 27-годишният Aqababe, чието истинско име е Анис Зитун.

Няколко часа по-късно обаче Бриджит Бардо използва X, за да обяви: „Не знам кой е идиотът, който пусна тази фалшива новина за моята кончина тази вечер, но знайте, че съм добре и нямам никакво намерение да се оттеглям. Умният ще разбере.“

Животът продължава под слънцето на Сен Тропе

Новината идва, след като по-рано този месец Бриджит се завърна от болница след лека операция, свързана с неуточнено заболяване. Тя се прибра в дома си в Сен Тропе, на Ривиерата, след триседмично лечение в частна болница в близкия Тулон.

„Мадам Бардо се завърна у дома и сега си почива. Тя е добре“, заяви говорител на френската актриса пред Daily Mail.

Миналата седмица френските медии съобщиха, че Бриджит е в болница със сериозно заболяване и е претърпяла операция. Тя е била в дома си в Сен Тропе, когато е била приета в болницата.

През юли 2023 г. беше съобщено, че звездата е имала дихателни проблеми на фона на високите температури в Сен Тропе през онова лято. Медици са я посетили в дома ѝ в Южна Франция, след като е изпитала затруднения с дишането.

„Беше около 9 сутринта, когато Бриджит започна да диша трудно“, описвайки здравословния проблем като „момент на респираторно разсейване“, каза тогава пред Var-Matin съпругът на актрисата – Бернар д’Ормал. „Дишането ѝ беше по-учестено от обикновено, но тя не загуби съзнание. Нека го наречем момент на респираторно разсейване“, заяви той.

От думите му става ясно, че отзовалите се на повикването медици са ѝ дали кислород и са „останали да я наблюдават“ известно време преди да напуснат дома на Бардо.

Когато цензурата и Ватиканът не можаха да спрат Бардо

Актрисата прави своя пробив през 1952 г. с филма „Момичето в бикини“ и се превръща в една от най-известните френски филмови звезди след войната. През 1956 г. Бриджит участва заедно с тогавашния си съпруг Роже Вадим във филма „И Бог създаде жената“, който, въпреки съкращенията на холивудските цензори, се превръща в най-касовия чуждестранен филм, излизал някога в САЩ.

Парижанката не е била новобранец в киното, като вече е участвала в няколко филма и си е спечелила прякора „секс коте“. Американски управители на кина са били арестувани заради показване на нейните прочути провокативни сцени, но медийното възмущение само привличало зрителите. През 1957 г. свещеници в Ню Йорк призовават хората да не гледат филмите на Бардо. Ватиканът, който шест години по-късно обвинява Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън в „еротично скитничество“, осъжда Бардо като „зло“.

„Ето я Бриджит“, мърмори критик, „протегната от край до край на екрана, с дупе нагоре и гола като окото на цензор“, в рецензия, целяща да апелира към морала. Опашките за билети просто ставали по-дълги. Скандалът не наврежда на кариерата ѝ. Бардо участва в над 45 филма и записва повече от 70 песни, преди да се оттегли в началото на 70-те години.

Бардо – момичето, което искаше светът да я запомни

Джон Ленът е бил известен като огромен фен на френската звезда, а неин плакат е висял на стената в детската му спалня. Двамата се срещат за кратко през 1968 г.

Родена на 28 септември 1934 г. в Париж, Бриджит Бардо първоначално се обучава като балерина в Националната висша консерватория за музика и танци в Париж. На 15 години се появява на корицата на френското списание Elle и започва да се утвърждава като модел.

Актьорската ѝ кариера започва през 1952 г. с поредица от неизвестни роли, но скоро тя привлича вниманието на филмовия фестивал в Кан през 1953 г., когато се забавлява на плажа в оскъдни бикини.„Да, знаех, че съм грозна като дете. Казах си: „Е, грозна съм, така че трябва поне да съм умна и забавна и да имам други неща, с които да компенсирам“, споделя френската икона. „Знаех, че трябва да бъда най-добрата в нещо, иначе щях да бъда нищо. Знаех, че искам светът да знае за Бриджит Бардо.“

Никога не е следвала традициите и позира гола за Playboy, за да отпразнува 40-тия си рожден ден. Тя създава позата „Бардо“, седейки с кръстосани крака, обута само в чифт черни чорапи, а деколтето „Бардо“ е кръстено на нея, защото именно тя прави този стил известен.

Жената, която избра себе си пред майчинството

Бриджит има четири брака зад гърба си: с Роже Вадим (1952-57), Жак Шарие (1959-62), Гюнтер Закс (1966-69) и Бернар д'Ормал, за когото се омъжва през 1992 г.

През 1960 г. Бардо ражда син, Никола-Жак Шарие, от втория си съпруг, но не проявява майчински инстинкт, наричайки нероденото си бебе „раков тумор“. Тя би предпочела аборт, но перспективата за това е била твърде скандална. „Не искам да има лицемерие, никакви глупости за любов“, казва тя сурово и признава, че веднага след раждането е започнала да крещи: „Молех ги да го вземат от мен. Никога повече не исках да го видя.“

Никола е отгледан от семейството на Шарие. Докато расте, той води живот, за който Бардо не знае нищо. През 1984 г., когато се жени за норвежки супермодел, майка му не е поканена на сватбата. Двамата нямат контакт до 1996 г., когато той я съди за нарушаване на личното пространство заради написаното за него в нейна книга. Бардо е осъдена да му плати обезщетение. Оттогава майка и син се помиряват един с друг.

Говорейки за майчинството, тя споделя: „Не съм създадена да бъда майка. Не знам защо мисля така, защото обожавам животните и децата, но не съм достатъчно зряла. Знам, че е ужасно да го призная, но не съм достатъчно зряла, за да се грижа за дете.“

Мъжете на Бардо... и онзи, който не успя да я покори

Много любовници прекосяват живота ѝ и след това изчезват, сред тях са певецът и композитор Саша Дистел и холивудският чаровник Уорън Бийти. „Винаги съм търсила страстта“, признава тя. „Затова често съм била невярна. Щом усетех, че пламъкът започва да гасне, просто си събирах куфара.“

След бурната им връзка Серж Генсбур пише скандално чувствената песен Je t’aime… moi non plus („Обичам те... и все пак не“), вдъхновена от нея.

Един от малкото мъже, които не успяват да я покорят, е самият Шон Конъри. „Никога не се поддадох на чара му“, разказва тя с усмивка. „Може би вината беше в перуката му.“

ПО ЖЕНСКИ

Автор Роси Кацарова

Бриджит Бардо на 91: Напускам мъжете, преди те да ме напуснат

Автор Роси Кацарова

Живот, посветен на каузи и противоречия

След като през 1973 г. окончателно се отказва от актьорството, Бриджит Бардо поема по съвсем различен път. През 1986 г. тя основава фондация „Бриджит Бардо“, посвещава живота си на защитата на животните, става убеден вегетарианец и неуморно води кампании за техните права.

През 2013 г. тя предизвиква международен шум, заплашвайки да приеме руско гражданство и да напусне Франция, след като властите отказват лечение на два 42-годишни слона, болни от туберкулоза, в зоопарка в Лион. Възмутена, Бардо нарича страната си „гробище за животни“. В крайна сметка тя печели битката и успява да спаси двете бивши циркови животни.

Няколко години по-рано, през 2001 г., Бардо дарява близо 100 хиляди паунда за кампания по стерилизация и осиновяване на над 300 хиляди бездомни кучета в Букурещ – едно от най-големите начинания от този вид в Европа.

Не всички нейни действия обаче срещат еднозначна подкрепа. През 2004 г. тя е осъдена от френски съд и глобена с 4000 паунда за „подбуждане към расова омраза“ в книгата си „Вик в тишината“. Въпреки критиките Бардо продължава да изразява мнението си без компромиси.

На президентските избори през 2017 г. тя открито застава зад Марин Льо Пен, като призовава французите да не подкрепят Еманюел Макрон, когото описва като човек с „ледена студенина в стоманените си очи“.

„Съпругът на Брижит Бардо е приятел на Жан-Мари Льо Пен, но нито един от тях не е член на партията“, уточнява нейната близка приятелка Мари-Доминик Лелиевр. „Бардо не е расист и не е крайнодесен активист. Тя просто е Бардо – човек, който не търпи етикети.“