Всяка пролет и есен в Европа се случва нещо, което повечето от нас усещат по тялото си: вътрешният часовник има нужда да се „пренастрои“. Стрелките се местят с един час, а ние — с желание или без — се опитваме да се адаптираме. От години много експерти настояват, че тази практика е остаряла, а хората все по-често я приемат като ненужен стрес. И все пак Европейският съюз все още не е взел окончателно решение.

Откъде тръгва идеята за лятното часово време

Парадоксално или не, идеята за „спестяване на светлина“ не е модерна — ражда се още през XIX век.

Бенджамин Франклин и по-късно Уилям Уилет предлагат да ставаме по-рано през лятото.

Германия въвежда смяната на времето през 1916 г., за да пести енергия по време на войната. Скоро след това се включват и други държави, включително България.

След Втората световна война и особено по време на енергийната криза през 70-те години лятното часово време отново става актуално. В епоха, когато основната консумация на електричество е била осветлението, това наистина е имало смисъл.

Защо смяната на времето вече не пести енергия

Днес светът ни функционира по различни правила - работим на смени, а осветлението е енергоспестяващо.

Най-големите разходи на ток идват от климатиците, компютрите и домакинските уреди — и те работят независимо от смяната на времето.

Европейската комисия още през 2018 г. призна: икономията е минимална. В някои страни дори се получава обратен ефект — хората включват отопление или осветление по-рано сутрин.

Тялото говори: ефектът върху здравето

Смяната на часа не е просто неудобство. Тя нарушава нашия естествен циркаден ритъм — биологичния часовник, който управлява съня, хормоните и настроението.

Много хора изпитват:

• умора
• раздразнителност
• трудност в концентрацията
• проблеми със съня

Изследвания показват, че в първите дни след смяната се увеличават случаите на инфаркти, пътни злополуки и трудови инциденти.

За чувствителни хора (включително деца) това може да бъде сериозно предизвикателство.

Какво правят други държави

Докато Европа обсъжда, други страни вече са решили:

• Русия живее постоянно по зимно време.
• Турция — постоянно по лятно.
• Аризона (САЩ) изобщо не сменя часа още от 1968 г.

Защо ЕС се бави

През 2019 г. Европейският парламент гласува смяната на часовото време да бъде прекратена.Страните трябваше сами да изберат: постоянно зимно време или постоянно лятно време.

Но… ако съседни страни направят различни избори, може да се получи хаос в транспорта, икономиката и комуникациите. Представете си Париж и Берлин да имат час разлика — целогодишно.

Така въпросът остана „на пауза“.

А ние? Кое време е по-добро за България

И двата варианта имат предимства:

- Постоянно зимно време (UTC+2) По-светли утрини през зимата, по-лесно ставане- Постоянно лятно време (UTC+3) По-светли вечери през почти цялата година, повече „дневна“ активност след работа

Как да се адаптираме, докато няма промяна

Най-лесният начин е постепенно преминаване.

Опитайте:

• лягайте и ставайте с по 10–15 минути разлика 3–5 дни преди смяната
• избягвайте кофеин и тежки храни вечер
• излизайте на светло сутрин — това „нулира“ вътрешния часовник

Децата и възрастните хора се влияят по-силно, затова при тях променяйте режима плавно.