Невена Бозукова-Неве е родена във Варна на 19 април 1973 година. Още докато следва във ВИТИЗ играе на сцената на Народния театър със звезди като Стефан Данаилов и Ана Пенчева. Национална известност и носи предаването „Аламинут”, а зрителите я помнят и като победител в „Като две капки вода”. Преди дни тя излезе от „Traitors: Игра на предатели“ и въпреки, че обикаля страната с представленията на театър „Мелпомена” намери няколко минути да отговори на въпросите на Woman.bg.   

- Изненада ли ви поканата да участвате в „Traitors: Игра на предатели“ и посъветвахте ли се с някого преди да приемете?

- Изненада ме, да, но приятно. Не съм се съветвала. Аз харесвам такива игри. Не знам колко съм се справила с „Traitors: Игра на предатели“ , но тя беше предизвикателство и за психиката ми, за физиката ми. Хареса ми, че е интелектуална игра и че няма нищо, което да ни противопостави в битов план в сравнение с други риалитита. Не съм се съветвала, но споделих с най-близките си, които също бяха  ентусиазирани от поканата. Децата ми, които играят подобни настолни игри казаха: “Traitors” е велика игра”. Аз не бях гледала сезоните от западните телевизии и от любопитство погледнах. Исках да знам наистина в какво влизам, но гледах, след като вече бях приела. Единствено потърсих разрешение от продуцента ми, защото имах представление и трябваше да видим дали може едно представление да преместим, защото съвпадаше със срока на заснемане. Иначе се съгласих почти веднага.

- Много от зрителите бяха сигурни, че вие ще отидете на финал. Какво не ви достигна?

- Не знам какво не ми достигна. С радост мога да кажа, че явно не ставам за предател. Не мога би да прикривам истинските си лични, човешки емоции.

- Вашата емоционалност ли ви предаде?

- Да, предаде ме моята емоционалност и онези черти от характера ми, които исках да скрия под маската и ролята на предател, но те няма как да не излязат. Не можах тях да прикрия, защото аз не лъгах. Аз съм много прям човек в живота и тази честност ми липсваше наистина много силно в ролята ми на предател. Но дори в играта не си позволих да излъжа 1 към 1 някой, винаги гледах така да лавирам в разговорите си, изричайки някакви неща, но те да не бъдат лъжа наистина. Не исках да играя по този начин. Гледах да бъде наистина праведен предател по някакъв начин, ако все пак може да има такъв оксиморон.

- Мъжете или жените са по-добри предатели или това няма нищо общо с пола?

- Няма нищо общо с пола. Може би мъжете са малко по-задружни и това е плюс за тях. При жените винаги има едно на ум, вярна е приказката, че жена на жена не се доверява докрай. Мъжете си дават мъжката дума и продължават докрай заедно. Мъжете бяха по-консолидирани в „Traitors: Игра на предатели“.

- Майка ви гледа ли предаването?

- Гледа го, да. Тя гледа всичко като майчица, на която детето й се появява по екраните. Гледа и беше притеснена как ще се развият нещата, защото ме познава добре с моята честност. Само ми повтаряше всеки път: “Ох, ох, ох, ужасно. Колко трудно ти е било, колко трудно ти е било, но иначе си хубава на екрана”.

- Съветвате ли се с нея предвид солидния й житейски опит, работата й?

- Специално за„Traitors: Игра на предатели“ - не, пък и ние сме много различни с нея. Бях по-близка като характер, като отношение към света с татко. А тя е строга учителка математичка, която гледа праволинейно на нещата в добрия смисъл на думата. И много не разбира тактики и стратегии като в играта. Мога да се уча от нея как да се държа в живота и го правя. И й благодаря за това, защото заради нея съм честна към приятелите си. Възпитала ме е и да съм изключително колективен играч-качество, което и професията ми изисква. И понякога с риск да загърбя себе си, да предам себе си в някои ситуации, съм играла за отбора. Това възпитание го дължа на нея и на моите преподаватели. Първите ми учители бяха братя Райкови от детската театрална студия “Щурче” във Варна, които ни научиха как всички заедно да бъдем като един юмрук.

-Бяхте участничка в грандиозния финал на „Като две капки вода” на стадион „Васил Левски” тази година като един от победителите в предаването...

-Беше много силно преживяване да се изправиш пред 40 000 души. Очите на всички светеха, усмихваха се, виждаше се, че бяха дошли с изключителна радост. Аз трябваше да мина с  Влади Михайлов през цялото множество, за да отидем от единия край на стадиона до другия. И преминавайки през тези хора видях наистина искрена обич и радост в събралите се хора. Никога няма да забравя емоцията. Усещането е за наистина великолепно изживяване и беше изключителна чест и гордост за мен да съм там.

-Изглеждахте чудесно в костюм на стадиона. Как поддържате фигурата си?

-Дължа го на гена си. Колкото и да съм заета, мога да си позволя да ходя всеки ден на тренировки или да изпълнявам някакви упражнения. Не го правя, защото съм малко по-мързелива в това отношение. Научила тялото си и тялото ми ме е научило мен да се храня много разнообразно и не по много. Слушам тялото през годините, спирам месото, когато не ми се яде, започвам го пак след време. Но гледам  тялото си и съм се научила да знам какво му трябва. Давам му от всичко, не се лишавам от нищо, мога да изям един миш маш с половин бял хляб, а на другия ден да бъда само на ябълки. Не съм лакома в това отношение.

- Обикаляте страната с няколко представления. Кои ще препоръчате?

- Всички представления, в които участвам, продължават да се играят при огромен интерес и успех с пълни зали.  “Баща ми се казва Мария” и продължението “Баща ми се казва Мария - на село”. Това е най-новата постановка и е изключително забавно продължение на първото представление. “Вражалец” продължаваме да играем, който тази година прави 20 години на сцена, така че честваме своеобразен юбилей. Представлението, в което аз не играя, но е пак представление на театрална работилница Мелпомена “Жена ми се казва Борис” също не е за изпускане. Интересни са представленията “Кучки” и “Благородният испанец”. Нека да заповядат всички зрители и любители на театъра. За мен и колегите ми е огромно удоволствие да излизаме на сцената, надяваме се и публиката да се чувства по този начин отдолу.