Рок легендата Ози Озбърн някога твърдял, че е бил прокълнат след посещение при куклата Робърт - зловеща среща, която според него допринесла за влошаването на здравето му, съобщава RadarOnline.com.

Преживяването на фронтмена на Black Sabbath е само една от многото истории, които подхранват новите предупреждения около 120-годишната кукла, смятана за един от най-обладаните предмети в Америка.

Куклата Робърт

Куклата Робърт се намира във Форт Ийст Мартело Музей в Ки Уест, Флорида и плаши посетители повече от век. Стотици хора разказват за нещастия, които ги връхлитат, ако по някакъв начин са „обидили“ куклата.

С белязаното си лице, износения моряшки костюм и гротескното куче-играчка, Робърт изглежда като кошмар. Обувките му са протрити, ръцете - необичайно големи, а косата - сплъстена над призрачно бледата кожа. Дори някога чистият му моряшки костюм изглежда изтерзан от десетилетия. Но много хора твърдят, че истинският ужас идва не от вида му, а от нещо невидимо.

Според легендата, Робърт бил прокълнат чрез вуду от злобна прислужница и бил подарен на малко момче в Ки Уест - събитие, което поставило начало на поредица от странни явления. Репутацията на куклата станала толкова страховита, че се смята, че е вдъхновила убийствената кукла Чъки от филмовата поредица.

Зловещото наследство

И днес служители на музея и посетители продължават да разказват за паранормални преживявания. Смята се, че Робърт проклина всеки, който го снима без разрешение - нещо, което се подкрепя от стотици писма с извинения, изпратени в музея от хора, които твърдят, че са претърпели инциденти, наранявания или внезапен лош късмет. Дори твърдението на Озбърн за проклятие вече е част от мрачния фолклор около този предмет.

За медиума Мат Фрейзър наследството на куклата не е изненада. Той предупреждава, че Робърт не е просто зловеща играчка - може да е съд на опасна енергия.

„Робърт не е просто плашеща кукла, той е съд на тъмна енергия, а доближаването до него крие сериозни последствия“, казва той.

Фрейзър обяснява, че много обсебвания започват не с място, а с предмет. Куклите са силни символични носители, а когато в тях се „настани“ дух, те започват да привличат внимание. Според него негативните същности се усилват от вниманието и е по-безопасно подобни предмети да се държат „под ключ и далеч от хора“.

Домът на Робърт преди музея

Преди да пристигне в музея през 1994 г., Робърт принадлежал на Робърт Юджийн „Джин“ Ото от Ки Уест. Куклата - вероятно демонстрационен модел на компанията Steiff - била подарък за рождения ден на момчето от неговия дядо и бързо се превърнала в негов постоянен спътник.

Като дете, Джин обличал куклата в собствените си дрехи и ѝ нашепвал истории и тайни, сякаш е жива.

„Хората най-много помнят това, което биха нарекли нездрава връзка между Джин и куклата“, казва кураторът Кори Конвертито. „Той я водел навсякъде. Говорел за нея в първо лице, сякаш е истинско същество.“

Скоро започнали странности. Родителите му се будели от писъците му, докато стаята била обърната надолу с главата. Изкормени играчки се появявали из цялата къща - а Джин твърдял: „Робърт го направи!“

Според медиума Фрейзър подобни явления не се случват случайно: „Духовете не влизат в кукли без причина. Това става само когато някой умишлено прави нещо тъмно или ритуалистично, създавайки вход за ниски енергии.“