Есента по естествен начин е време за равносметка. Птиците, казват, се броят наесен, докато в нас расте необходимостта да вярваме, че хубавото тепърва предстои. Вземаме решения, даваме си обещания, таим надежди – животът продължава своя ход до следващата грешка, до следващия пропуск.

Колкото по-широко скроено е сърцето ни, толкова повече място има за любовта. Тя подрежда в него дом. Старателно пази старите дантели, полъха на парфюм след първа среща, оставя достатъчно пространство за бъдещето, което ни очаква.

Младостта може и да си отива, но никога в буквалния смисъл.

Виждаме щедростта на природата, която пилее есенните листа, знаейки, че за дърветата това е просто ново начало. Устроени сме така, че страдаме за пролетта, а на пролет – да мечтаем за средата на ноември, когато палтата и шаловете дават усещането за неподражаем уют.

Животът се случва, докато часовете изтичат между пръстите ни, а вятърът внезапно мени посоката си, независимо от времето навън. Красотата обикновено е (не)видима за очите, но винаги докосва душата.

Да се отдадем на рутината във всеки възможен момент е съвършено. Защото ние сме това, което изградените навици ни карат да се чувстваме в синхрон със заобикалящия ни свят. Допуши ли ти се, запали си цигара; допие ли ти се вино, налей си чаша; прииска ли ти се да се обадиш на някого, направи го, ако това ще те накара да изпиташ наслада – дори празните приказки с приятел обикновено са добра идея.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Евелин Попадийна

Признаци, че в живота ви се е появил човек, свързан с вашата карма

Автор Евелин Попадийна

Много удоволствия са следствие на нашия избор и този факт не бива да бъде подценяван.

Зимата наближава, но място за меланхолия няма. Дългите нощи са повече часове за споделяне – да сме с човека, когото обичаме, да говорим или да мъчим заедно, радвайки се на цялата лудост, която животът притежава. Каквото е писано да стане, ще се случи, защото съдбата винаги ни дава толкова, колкото сме заслужили.

С всяко сбогуване старото отстъпва пред новото. Съжалението не е добър съветник, освен в случаите, когато сме допуснали трудно поправима грешка. В останалите моменти би било най-правилно да заложим на оптимизма.

„Обичам те“ е израз, който не трябва да премълчаваме. Изричайки го, ние заявяваме любовта си пред света. Защото любовта е за показ. Няма нищо по-важно от нея. Глаголът, който прави живота чудо и половина, тоест истински – ни повече, ни по-малко.