От пожари на снимачната площадка до внезапни смъртни случаи и зловещи обвинения за „зло, вплетено във всеки кадър“, Екзорсистът и до днес се смята за един от най-прокълнатите филми на всички времена. Още при премиерата си през 70-те години лентата предизвиква масов хаос по кината: зрители припадат, повръщат, получават панически атаки и дори сърдечни удари. Тази колективна реакция превръща филма в култов, а слуховете около него – в легенда.

Сега ужасът се подготвя да се пробуди отново. Скарлет Йохансон официално се е присъединила към „свеж и смел“ нов проект свързан с Екзорсистът, режисиран от Майк Фланаган – един от най-уважаваните съвременни творци в хорър жанра. Въпреки че по дух ще продължава традицията на оригинала, новият филм няма да бъде нито римейк, нито директно продължение, а нова история, развиваща се в същата реалност. Участието на Йохансон, най-касовата актриса в главна роля в историята, със световни приходи над 15,4 милиарда долара, е уверено начало за продукцията.

Мистериите и злополуките зад кулисите

Оригиналният филм от 1973 г., базиран на едноименния роман на Уилям Питър Блати, е придружен от необичайно голям брой инциденти. Един от най-известните е необясним пожар, който унищожава почти целия декор и спира снимките за шест седмици. Единствената стая, която остава напълно незасегната, е спалнята на малката Риган – мястото, където се случват най-страшните сцени на демонична обсебеност. Снимките са белязани и от тежки физически травми. И Линда Блеър, и Елин Бърстин получават силни увреждания на гърба, а в самия филм могат да се чуят истинските им писъци от болка. Години по-късно Блеър разкрива, че е останала с дългосрочни проблеми със гръбначния стълб.

Над продукцията се надвисва и поредица от смъртни случаи, които укрепват легендата за „проклятието“. Василики Малиарос, която играе майката на отец Карас, умира по време на постпродукцията. Актьорът Джак МакГауран, изпълняващ ролята на Бърк Денинг, умира внезапно от усложнения след грип, оставяйки съпруга и дъщеря. Общо девет души, включително членове на екипа и близки на актьорите, умират по време на или малко след снимките. Дядото на Линда Блеър умира в първата седмица на продукцията, а синът на Джейсън Милър, който играе отец Карас, едва оцелява в тежка катастрофа с мотоциклет.

По онова време тези събития са толкова обезпокоителни, че някои настояват площадката да бъде изчистена от призрачни влияния.

Скрити послания, странни кадри и хорър психология

Филмът предизвиква допълнителни противоречия заради твърденията, че режисьорът Уилям Фридкин е внедрил допълнителни кадри – например бледото демонично лице, появяващо се за части от секундата. Според него тези ефекти са създадени така, че да предизвикват подсъзнателен страх, без зрителят да ги забелязва осъзнато. Той експериментира и със звукови техники, включвайки индустриални шумове и бръмчене на пчели, за да създаде усещане за напрежение. За да бъде по-реалистично студеното дишане на актьорите, сцените на Риган в леглото са заснети в огромен фризер.

Фридкин твърди, че по време на монтажа върху лентата са се появявали образи и двойни експозиции, които никога не са били планирани и че се е наложило да презаснема цели сцени поради тези „странни и злокобни“ дефекти.

Айлийн Дийтц – актрисата, чието лице става образът на демона Пазузу – разкрива години по-късно, че режисьорът скрил развалена храна на снимачната площадка, за да предизвика гадене и раздразнение у екипа. Тя добавя, че на снимачната площадка ежедневно присъствал свещеник, който извършвал благословии.

Реакциите на публиката – припадъци, линейки и забрани

Още преди филмът да достигне до Великобритания, в САЩ вече има множество случаи на зрители, които припадат, повръщат или напускат прожекциите разтърсени. При първото му показване в Лондон през 1974 г. се случва същото. Някои кинотеатри дори поставят линейки отвън. Двама англикански свещеници публично настояват филмът да бъде забранен, предупреждавайки, че той може да доведе до „ново поколение шизофреници“ и дори до случаи на истинско обсебване. Появява се и терминът „киноманска невроза“, използван от психиатри за да опишат състоянието на зрители, които не могат да се справят с психологическия шок от лентата.

Филмът многократно е обект на цензура.

Във Великобритания видеокасетите му са изтеглени от продажба през 1988 г. и се завръщат чак през 1999 г.

Истинската история, вдъхновила романа и филма

Една от причините за сензацията е фактът, че "Екзорсистът" е базиран на действителен случай – екзорсизъм над 13-годишно момче от Балтимор, известно под псевдонима Роланд Доу. Момчето развива силни реакции към религиозни предмети, говори с груб, нечовешки глас и отправя проклятия на перфектен латински. Първият опит за екзорсизъм е прекратен след пет нощи, когато момчето разранява ръката на свещеника с метална пружина от леглото.

Католическата църква забранява на участниците да говорят за случая, но Уилям Питър Блати успява да събере достатъчно информация, за да напише романа си от 1971 г., който по-късно вдъхновява филма.

Култово наследство, което продължава

Въпреки скандалите, страхът и забраните, Екзорсистът става феномен. Филмът събира над 441 милиона долара, става първият хорър, номиниран за „Оскар“ за най-добър филм и надминава 1 милиард долара приходи. Неговата слава се дължи не само на сюжета, но и на легендите, случките и необяснимите явления, които и до днес подхранват мистиката около него. Сега, с участието на Скарлет Йохансон и нов поглед върху вселената на Екзорсистът, интересът се възражда отново — и много почитатели на жанра се питат дали новият филм също ще бъде засегнат от „проклятието“, или ще успее да пренапише историята.