Понякога се чувстваме така, все едно светът ще се стовари върху нас. В такива моменти сякаш всичко губи цвят, лишава се от смисъл. Уви, животът редува приливи и отливи като море, на което никога не омръзва да се разбива в бреговете, защото знае, че те обичат допира на водата, не могат да съществуват без нея.

В подобни моменти вятърът едва-едва се чува, но дава увереност, че не сме останали забравени.

Трудно се преживяват някои раздели, но времето, казват, лекува и най-тежката рана. Устроени сме да помним хубавото, а лошото да забравяме бързо – инстинкт, благодарение на който можем да продължим напред.

Разчистваме огромните си гардероби, за да направим място за новите дрехи. Старите обувки отиват в контейнерите за боклук, а с тях по някакъв начин си отиват и местата, на които са се озовали през годините. Обновяваме живота си доколкото и както можем, очаквайки по-добри дни, в търсене на повече смисъл.

Лекуваме с вино непрогледната тишина на нощта, набирайки смелост да се изправим срещу съмнения и страхове, извън стените на стаята. Наливаме чаша след чаша, докато не започнем да се усмихваме на самите себе си, взирайки се (за кой ли път) в етикета на бутилката. Странно е колко можем да се образоваме от краткия ситен шрифт, изписан на него. Учудващо е какво вдъхновение може да ни донесе подобна информация.

Декември е лепкав, мокър и пронизващ. Осъзнаваме, че снегът е неизбежен – и той (като любовта) никога не пита. Идва с неподражаема категоричност, за да даде отговор на въпросите, които не спираме да задаваме и, също като любовта, умее да бъде сговорчив. Затова го обичаме.

Важно е да оставаме насаме със себе си, но преминем ли границата на тази самодостатъчност, комфортът ще бъде задушен в силната прегръдка на самотата. Тогава започваме да се губим в догадки, а вечерта става тягостна и нетърпима.

Да си сам е страхотно преживяване, при условие, че после има на кого да разкажеш за него.

Преживявайки подобни състояния, не бива да се осланяме на случайността. Случайността е за хора, които вярват, че съдбата на всеки от нас е предопределена. Ако ти се случи да бъдеш прекалено самотна, знаеш къде съм. Тук винаги можеш да намериш пристан и да споделиш с мен не само виното, но и гледката към бурните вълни, които яростно се разбиват в брега. Защото не могат без него – така, както аз не мога без теб.