Всяка среща с Камелия е приятна, защото чаровното момиче на попфолка, което вече е мама на две прекрасни деца, е много приятен, интелигентен събеседник. Освен това звездата, чиито песни самият Ноле обожава, е невероятно земен човек, емпат, каквито днес рядко се срещат в света на известните. Говорихме си за живота, майчинството, трудностите и за бъдещето. Надявам се да ви бъде интересно и приятно – поне толкова, колкото и на мен.

Как започва един твой ден, в който нямаш участие?

- Свикнала съм да спя бързо, на бързи обороти, както и работя, както и живея. Не съм от тези, които са свикнали да се излежават до късно, до следобяда. Дори да си легна късно - към 5-6 часа, най-късно в 11 съм станала. А когато имам свободно време - през нощта да си легна рано, навикът не ми го позволява и пак лягам в един след полунощ. Когато се наспя, ставам. Преди имах много време - за себе си, за съпруга си, за нас си... Да си седнем чаша топла вода и да започнем деня, да обсъдим деня минало събитие. Сега започвам с децата - закуска, хапване, витамини, сутрешен тоалет. Малко съм на педал. Докато дойде обяд и намеря време за себе си.

Как успяваш да съчетаваш пеене, ангажименти и майчинство. Някои хора се изтормозват сериозно?

- Сега вече разбирам колко е трудно, натоварено и на моменти изнервящо за мъжа и жената. Майката е ангажирана с децата, особено когато са две, на малка възраст и с малка разлика. Бащата си ходи на работа и си изисква неговото. Майката не само, че няма време за себе си, но трябва да свърши всичко... Сега разбирам колко е натоварено, отговорно и ангажиращо да си родител. През последните две години ни помагаха нашите майки, които са пенсионерки, а от два месеца имаме две жени от Филипините. Те ни помагат да се справим с рутината.

Предполагам за един творец, какъвто си ти, времето за себе си, е важно - трябва ти време за студиото, за разучаване на песни...

- Трябва ти време, за да поддържаш творческия процес. Когато си натоварен с ежедневни задачки, битовизми, неща, които натоварват енергийно и майката, и бащата, къщата като цяло няма време за криейтив. Работата остава на заден план, защото трябва да се погрижиш за децата. Нямаш време за песни. За да не изпуснем тази креативна енергия, имаме нужда от помощ.

Ти пусна наскоро една нова песен - "Всички грехове", как се случи тя?

- Случайно. Социалните мрежи постоянно ни поднасят нови информации. В един такъв момент ми попадна клипче на Мартин - песен, която той пее от сърце, от участие в Благоевград. В тембъра му имаше нещо много мъжкарско, различно, свежо. Но най-много ме впечатли, че той пее от сърце и се раздава. напоследък това липсва на сцената. Повечето колеги, които са извървели дълъг професионален път, се обират, гледат да пестят енергия. Неговата сърцатост и блендата на гласа ме впечатлиха. Намерих телефона и му се обадих. После избрахме песен. Беше трудно, защото на него това му беше първа студийна песен. Трябваше ни малко време, но ето че "Всички грехове" се получи някак много естествено, истинско... Отработихме я, Валери Милев направи клипа, Поли - текста. Едни негови приятели ни предоставиха своя дом, за да снимаме клипа.

Говорихме си с Цветин, че в България има хора, които успяват въпреки всичко, разчитайки изцяло на себе си, на професионализма си, избягвайки скандалите. Ти как успяваш?

- Когато човек стане популярен, скандалите са част от пътя му, от ежедневието му - независимо дали са истина, или са изфабрикувани. Важна е реакцията на човека. Ако ти си уверен в себе си, знаеш кой си, остойностен, знаеш, че това е поредната жълтина, го приемаш нормално. Но докато стигнеш до това осъзнаване, изминаваш дълъг път и си е голямо преживяване. Първите изфабрикувани скандали те провокират. Бориш се, искаш да докажеш, че не са истина, става по-опасно. Ако обаче си готов, че това ще бъде част от живота си, тези неща няма да те засегнат.

Ти кога усети, че си готова да спреш да обръщаш внимание на хейта и да го отминаваш с усмивка, знаейки, че не е вярно?

- Костваше ми време. За една жена, на върха на кариерата, една новина, която не отговаря на истината, може да бъде неприятно преживяване. Хората вярват на написаното във вестниците. Започват да си изграждат представа за теб от написаното, от тези етикети, които са ти залепили. Костваше ми време - да разбера коя съм, да се остойностя, какви качества притежавам, какви недостатъци, да ги приема. Тогава прочетеното вече няма силата да ми влияе. Това е път, който се изминава.

Цветин ли е човекът, на чието рамо се опираш - той ли те подкрепя повече, или ти него, и каква е ролята на цялото семейство в борбата с външната среда?

- Ние с Цветин сме повече от 25 години заедно. Той за мен е, както казват сърбите - све е сващ - той ми е всичко. Не само ми е съпруг вече, мениджър, личен психолог, персонален готвач, човек, който може да изтърпи всички несгоди на характера ми, той е човек, който е много по-балансиран от мен. Може би любовта ни му даде пространство да прояви една обективност в отношенията ни. Винаги е бил обективен, до болка откровен, директен. Той е бил най-големият ми критик през годините, но и първият, който ме хвали, когато има защо. Той е моята най-голяма опора. Да имаш такъв човек до себе си е голямо богатство. А сега, като съпруг и като баща на две деца, той е страхотен. Аз като жена и той като мъж с неговата принципна позиция - много се допълваме.

И може би давате добър пример на децата си...

- Мисля, че това се усеща от атмосферата вкъщи. Има семейни моменти, които дават на детето усещането за домашен уют, за любовта между мама и тате. За тях е полезно да видят любовта, хармонията. Преживяваме заедно моментите.

Баян музикален ли е?

- Надявам се. Още е много малък. Усеща ритъма. Но аз ще го подкрепя, какъвто и път да избере. Стига да го прави щастлив. За мен това е много важно. Да последваш импулса на детето си. Това се случва с изграждането на доверие, поетапно. Твърде много време прекарваме в работата си. Ако тя не ни носи удоволствие, радост, животът ни няма да е приятен. Аз последвах себе си и работата ми мен не ме уморява, тя е удоволствие за мен.

Това е много мъдра позиция. Връщайки се назад, би ли избрала нещо друго или музиката е твоето?

- Когато баща ми, светла му памет, ми купи първия касетофон, в Северозапада слушахме Лепа Брена. И аз ѝ се възхищавам до ден днешен, че успява да се приспособи, да премине във времето и да продължи да бъде себе си. Аз не съм знаела, че ще стана певица. Не съм очаквала да стана популярна. Но музиката ме караше да се чувствам добре. Майка ми искаше да завърша право, да стана лекар, даже ми беше купила учебници, да тръгна на уроци, аз отлагах във времето, защото колкото и да бях добра в тези предмети, не е моето. Шегувах се, че лекувам хората с песни. Може би това е призвание. Когато си направих и карта по хюман дизайн, стана ясно, че съм родена за сцена. Явно съм последвала себе си интуитивно.

Вкъщи пееш ли и кога?

- Не. Измислям си детски песнички - популярни мелодии, на които слагах текст за малкия Баян и така го приспивах. Тогава Касия още не беше с нас. Иначе да запявам - не. Правя го ден преди да вляза в студио, но това го отчитам като грешка.

Може би е дошло време за един детски албум?

- Много хора са ми споменавали, че гласът ми е специфичен, успокояващ за деца. Ако усетя желание да го направя, може би бих направила, дори с авторски детски песнички.

Когато става въпрос за работа, колко си склонна да експериментираш?

- Преди години бях доста по-смела в експериментите. Появявала съм се с плетена на плитки коса, с рогчета като клонинг. Но с времето усетих, че тази ми кеативност се изчерпа вътре в мен. Сега, откакто станах родител за втори път, усетих, че нещо се събужда отново в мен. Но както съм си говорила и с Цветин, аз съм склонна да се успивам в удобството си. Склонни сме да се успим - всичко си върви, защо да променяме нещо. Това убива криейтива. И Цвети, когато си говорим, ми казва - Жена, не остарявай. Ако човек не провокира себе си, ако загуби любопитството, той губи креативността и смелостта си.

Какво те кара да се усмихваш?

- Всеки един хубав момент, свършената работа, усмивка върху лицето на хората, за които съм пяла. Понякога съм уморена, била съм с температура на сцената, но когато стъпя на нея, всичко изчезва - тя ме зарежда. Затова е много важно да обичаш това, което правиш. То те зарежда, не те уморява.

Имаш ли трикче, хак, с който изгонваш лошите неща?

- Не, смятам, че лошото ние си го творим. Смятам, че светът е едно прекрасно място. След като за животните няма добро и зло, значи и за хората би трябвало да няма. Това е проекция на нашия ум. Много често всичко е лошо, когато не е според това, което сме искали да ни се случи или да стане. Нещата се случват, за да разберем, за да научим нещо. Не трябва да го приемаме за лошо. Това е философия, която във времето и аз започнах да усещам, да вибрирам на нейните честоти. Светът е прекрасен.

Ти имаш две деца, носиш отговорност за тях и предполага, че искаш да живеят в един хубав свят. Чувстваш ли се сигурна или понякога те е страх, смяташ ли, че им осигуряваш свят, в който те да растат щастливи и спокойни?

- Знаеш ли кое е най-сигурното нещо в този свят? Смъртта. Светът не може да го управляваме. Шепа хора могат да задават посоката, но всеки от нас реагира различно. Всеки от нас дава своята енергия. Няма сигурен свят, има нов, различен, непознат свят. Какъв ще бъде той за нашите деца – не знам. Знам, че ще има домашни роботи, които те ще програмират, ще си поръча килограм месо и шопска салата – роботът ще отиде, ще ги купи и ще му ги донесе. Въпросът е как да оцелее човекът, за да не го погълне машината. Изкуственият интелект е активиран, социалните мрежи са навсякъде. Ако не ти харесва, не го използвай. Но то съществува. Нашата отговорност като родители е да възпитаме децата си да бъдат готови – към себе си и към средата, да са адаптивни към новия свят, но и да бъдат емоционално интелигентни. Те са родени в това ново време и няма как да не са готови за него.

Прекрасно казано. За какво благодариш?

- За всичко. За всеки човек, който се е появил, който си е тръгнал. Не познавах приятелско разочарование. Вече и това познавам. Преди години това ме разстройваше. Сега си казвам – дал ми е, каквото е могъл, и си е тръгнал. Благодарна съм, че като жена извървях много труден път, за да стана майка. Това ме промени. Това ме направи мека, подкрепяща, разбираща. Макар че си го имам козирогския характер. Както казва Цветин, хората не се променят. Промяната идва – с повече усилия, постоянство. Осъзнаването – когато си минал през трудности, когато си имал борби по пътя си, тогава ставаш по-устойчив, по-силен, по-вярващ в силите си. Ако всичко ти дойде наготово, няма да го оцениш. Затова съм благодарна за всичко. За децата, с които пътят ни срещна. За Цветин, че е мой съпруг. За приятелствата.

Предстоят ни светли празници – ти какво си пожелаваш и какво послание би отправила към читателите на Woman.bg?

- Смятам, че всеки ден е празник, защото никой не знае дали утре за него съществува. Това са празници с колективна енергия, които събират хората и ги правят по-добри. Това са семейни празници, които събират фамилията, целия род. През последните години, когато баба ми беше жива, баща ми, го правех това – със събиранията. Хубаво е, докато имаме възможност, да го правим. Хубаво е да не мислим за нещо, освен да си хапнем, да се поздравим и да се посмеем. Да си подарим подаръци с много любов!