Михаела Маринова сподели в откровен разговор пред Мариян Станков - Мон Дьо за етикетите, които ѝ лепят, за болките, които е преглътнала, за уроците, научени в любовта, и за човека, който днес нарича свой дом.

Една от най-грешните представи, които хората имат за Михаела, според самата нея, са слуховете, че успехът ѝ е изграден благодарение на родителите ѝ.

„Чувала съм спекулации, че майка ми и баща ми са ми помогнали да си изградя славата. Че съм връзкарка“, споделя тя. Днес обаче подобни коментари вече не я засягат. „Вече не мисля за това какво си мислят хората.“

Тя разказва за надписа, който баща ѝ е поставил на бюрото ѝ, когато е била дете: „1% талант, 99% труд. Забрави, че имаш този глас.“ Урок, който остава с нея завинаги.

Ако днес се срещне със себе си в гримьорната преди първите големи сцени, Михаела би си казала: „Приготви се за битка. На всички фронтове. Научи се да говориш. Да заявяваш позицията си. Не си поставяй лимити. Можеш повече, отколкото си представяш.“

Тези уроци идват с времето и с моментите, в които човек спира да търпи.

„По-скоро ги научих в личния си живот. Аз изпявам личния си живот в музиката си. Това е вдъхновението за всичките ми песни.“

Михаела признава, че е била безмилостна към себе си и трудно си е прощавала. Най-тежките „буци в гърлото“ идват от моменти, в които се е чувствала недооценена. Особено болезнен за нея е бил етикетът „много добре пеещото момиче“, пише Edna. Имало е период, в който дори тя самата се е съмнявала в таланта си. Но сцената остава мястото, където всичко се подрежда. „Стъпвайки на сцена, това е моят дом. Моят храм. Моят замък. Там се чувствам по-силно от всякога.“

Днес тя среща хората, които някога са я подценявали.

„Разликата е, че вече ме гледат с уважение.“ Никой не се е извинил директно, но според нея „времето се е извинило“.

„Силните мъже са рядкост. Особено тези, които могат да застанат до жена с характер.“ Тя признава, че дълго е търсила такъв мъж – и го е намерила.

Годежът е първият и единствен в живота ѝ. Въпреки спекулациите, тя отрича да е на втори.

„За първи път се чувствам едно цяло с някой. Той е моят дом“.

Две години заедно, бързо съжителство, изненадващ годеж – и вътрешен глас, който ѝ казва, че това е той. „Видях аура. Най-силната. Чух в главата си – ангелите го изпяха.“