Натали от "Ергенът: Любов в рая": С Орлин сме заедно, а тези, които ме наричаха "фейк", се карат по подкасти
Автор
Кристина Кирова

Натали от "Ергенът: Любов в рая": С Орлин сме заедно, а тези, които ме наричаха "фейк", се карат по подкасти

Натали е една от най-коментираните участнички в първи сезон на "Ергенът: Любов в рая". Дилемата ѝ дали да бъде с Орлин, или Тихомир, бе нажежила атмосферата на остров Родос, а зрителите пред малките екрани коментираха неуморно нейната нерешителност. Докато нерешителността на Краси по отношение на Киара и Шермин, далеч не бе толкова разкритикувана.



В самия последен епизод на предаването Натали най-накрая взе решение и сподели на Тихомир, че изпитва единствено приятелски чувства към него. Но истинската ѝ любов е Орлин. Последва сладък момент след много дни терзания от страна на Орлин и двамата с Нети, както я наричаха в предаването, излязоха заедно и щастливи. Забавен факт е, че всички, които ги съдеха и дори им се присмиваха, в този момент вече са разделени след шоуто. При това в телевизионния ефир и по подкастите наистина се получават и конфузни, и скандални ситуации. Но ето че най-противоречивата връзка в "Ергенът: Любов в рая" май е единствената оцеляла и до днес.

View post on Instagram
 

След целия хейт и нападки, Натали не можа да пренебрегне този факт и сподели кратко клипче в социалките, на което си танцува и споделя следното:

"Настроението ми, когато знам, че съм останала във връзка след "Ергенът", а хората, които ме наричаха "фейк", днес се карат по подкасти и телевизии".

Към публикацията Натали е споделила и мислите си относно съденето и размахването на пръст пред телевизора генерално:

View post on Instagram
 

Гледам как хората се „хранят“ помежду си и си вадят кирливите ризи публично, все едно това е спорт. Колкото по-шумно, толкова по-грозно. И най-смешното е, че всички са съдници, всички разбират, всички знаят „истината“.

А реално малко хора знаят какво е да си вътре, какво е да живееш ситуацията, а не да я коментираш от дивана.

Може би е време да спрем да се изживяваме като всезнаещи, да намалим пръста и да си дадем сметка, че не всичко е черно-бяло.

По-малко злоба, по-малко съд, повече мисъл

.Това вече би било истинска зрялост.