Възможно ли е човек, който не е завършил докрай медицинското си образование, да влиза в операционна, да взима скалпел и да реже? Да осакатява. Да съсипва животи. Отговорът е брутално зловещ... да, възможно е. И не някъде другаде. Тук. У нас. Сега. И не, не става дума за лекарска грешка. А за нещо много по-страшно. Става дума за ЛЪЖА. За безотговорно прилагани върху живи хора експерименти, прикрити зад грижливо лъснатата фасада на фалшива легитимност. За бездействие на институции и мълчание, продължило три години.

Историята излиза наяве в разследването „Високо напрежение“ на NOVA. Въпросът е как изобщо е било възможно да се стигне дотук?

„Аз бях опитна мишка“

Светла застава пред камерата с името си, лицето си и всички документи. И с тяло, което носи белезите на нечие безхаберие, наглост и престъпна самоувереност. Тя се подлага на разкрасяваща операция. Не знае, че онези, които държат скалпела, нямат право да го правят.„Аз бях опитното зайче. Лабораторният плъх на двама касапи“, казва тя. Днес Светла няма функциониращ нос. Учи се да диша наново. След две операции, извършени от д-р Зекерия Батмаз, хрущялът ѝ е унищожен. „В превръзката ми остана кожата. С гной, с месо. Беше една ужасяваща инфекция. Д-р Батмаз и д-р Серпецас са ми премахнали цялата тази конструкция. Те са ми отрязали всичко.“

Носът ѝ се разпада. Буквално. Когато търси спасение в Турция, лекарите я питат нещо, което звучи като шамар: „Момиче, къде са ти хрущялите? Защо това е изрязано?“.

Налага се да ѝ вземат ребро, за да ѝ изградят нов нос. Част от тялото ѝ е преместена, за да компенсира чуждата некомпетентност. Тогава тя разбира истината... зловещата истина – „ОТИВАШ НА ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗКРАСЯВАНЕ – ПОЛУЧАВАШ ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ”.

Всъщност с тези думи започва разказа си друг пациент и жертва на гореспоменатия псевдохирург. Той е мъж, който крие лицето си от срам и страх. Единственият опериращ лекар в документите му е същият човек – д-р Зекерия Батмаз.

„Хората ме гледаха по улицата все едно съм катастрофирал.“ Носът му е изрязан напълно. Хрущялът – премахнат. Остава само върхът. До края на живота си той ще си слага филъри на всеки три месеца, за да има поне илюзията за нос. Илюзия, платена със страх, болка и пари.

Лъжа, облечена в престилка

Всичко това можеше да мине за „усложнения“. Ако не беше една „малка подробност“ – човекът, който е оперирал, не е имал завършена специализация. В съдебни дела и в Търговския регистър обаче той представя свидетелство, че има такава. Само че Медицинският университет в София казва ясно и писмено: Ние не сме издавали този документ. С други думи... фалшификат.

А институциите? Гледат и мълчат...

Адвокат Невена Горшкова подава сигнали. После още. РЗИ? Медицински надзор? Нищо. Три години – нищо. Прокуратурата е сезирана още през 2022 г. Три години по-късно се „очакват резултати от експертиза“. През това време хората са оперирани.

Иронията на системата: Награда вместо наказание

Докато сигналите прашасват по бюрата, същият този човек получава… разрешение за собствена клиника. Не обвинение. Не забрана. А зелена светлина. Адвокатът го казва ясно: „Това, което е направил, е престъпление. Категорично.“

И въпросът вече не е само кой е държал скалпела. Въпросът е: Кой му го е позволил? кой е проверил документите? Кой е решил да си затвори очите? И колко още „опитни мишки“ са минали под ножа, докато държавата мълчи?