В малко ателие до Пантеона, в сърцето на древен Рим, времето отдавна е избрало да тече по различен начин. Там светът се мери не в сезони и тенденции, а в милиметри емайл, в блясък на турмалин и в истории, разказани върху метал. Представете си хартиени пакетчета, пълни с камъни като скъпоценни бонбони, баща, който се прибира у дома и отваря „съкровище“ на масата, и деца, които слушат приказки за богове, герои и митове, докато цветовете тихо си намират път към въображението им. Така започва Percossi Papi – не просто като бижутерско ателие, а като малка вселена, в която всяко украшение е фрагмент от по-голям разказ.
От 1968 г. насам Диего Перкоси Папи превръща древната техника на емайла в свой почерк – смел, бароков, дълбоко средиземноморски. Неговите бижута носят аромата на каменните улички в Рим, златната светлина по фасадите, играта между сянка и слънце. Днес до него рамо до рамо стоят децата му Валерия и Джулиано – той е коренът, а те са новите клони на едно и също дърво: развиват, дописват и осъвременяват дизайните, без да губят душата на ателието. И не е случайно, че именно тези бижута стигат до света на киното – украсяват образи като Елизабет I, София Лорен и героите на велики режисьори, печелейки престижни награди за костюми и оставяйки своя тих, но ярък подпис върху големия екран.

В София имахме щастието да се срещнем с Валерия Перкоси Папи – „разказващото сърце“ на семейството. С нея говорим за занаятчийството като форма на съпротива срещу бързото потребление, за това как се пази живо едно семейно наследство, за ролята на митовете и историята, за магията на киното и за бижутата като малки произведения на изкуството, които остават, когато всичко останало отмине.

- Atelier Percossi Papi е основано през 1968 г. в Рим от вашия баща. Кой е най-ранният ви личен спомен, свързан със света на бижутата и самото ателие?

- Най-ранният ми спомен е свързан с усещане за чудо. Спомням си как баща ми се прибираше у дома с хартиени пакетчета, пълни с камъни, особено турмалини. Да ги отворя всеки път беше като да откривам съкровище – толкова много различни, наситени, почти нереални цветове, като скъпоценни бонбони.Това преживяване дълбоко хранеше въображението ми и моя интерес към митовете, боговете и героите. Баща ми обичаше да ни разказва истории, преплитайки изкуство, символи и фантазия. За мен бижуто се роди именно там – като врата към един фантастичен, разказващ свят.

- Какво означава да израснеш в семейно ателие – повече привилегия ли е, повече отговорност или малко и от двете?
- И двете, по неразделен начин.
За нас предаването от едно поколение към следващото никога не е било просто прехвърляне на умения или роли: това е прехвърляне на смисъл. Акт на културна отговорност.

Да пазиш това, което си наследил, означава да признаеш дълбоката му стойност, но и да имаш визията да му позволиш да еволюира и смелостта да го трансформираш, когато е необходимо. Само така традицията остава жива – не като статичен спомен, а като наследство, което продължава да говори на настоящето и да ражда бъдеще.

Това означава да интегрираш технологиите, без да изгубиш душата на работилницата, да говориш на нова публика, да изградиш бранд, който почита историята си, но работи за бъдещето.

В този смисъл семейната приемственост не е просто бизнес структура, а декларация за ангажимент към занаятчийството, към красотата като колективна ценност и към идентичността на нашата земя.В епоха, която има склонност да дематериализира всичко, нашата задача е противоположната – да даваме форма, тежест и плътност на онова, което рискува да се разтвори. Това е културната отговорност на нашето ателие.

- Percossi Papi се превърна в синоним на цвят, занаятчийство и история. Ако трябва да опишете ДНК-то на бранда в едно изречение, какво би било то?

- Древно наследство, което превръща паметта и историята в живи бижута, способни да говорят на настоящето.

- Работите с техника, която е почти „забравена“ – емайл клуазоне (cloisonné). Какво ви привлича в тази техника и каво правите, за да говори на съвременен език?
- Клуазоне е истински език. Това е техника, способна да опише всяка форма и най-вече – да предаде емоция чрез цвета.

Цветът е една от най-ранните форми на сетивно познание – той е непосредствен, директен, говори на сърцето още преди ума.

Клуазоне ни привлича, защото е древна, но и изключително жива техника. Правим я съвременна чрез цвета, пропорциите и чрез съчетаването ѝ със символи и форми, които продължават да резонират и днес. Никога не я копираме механично – ние я интерпретираме, караме я отново да вибрира.

- Едно бижу може да отнеме часове или дори дни ръчна работа. Как обяснявате стойността на „бавния“ занаят на съвременен клиент, който живее в много забързан свят?
- За нас устойчивостта е преди всичко въпрос на време.

Ръчно изработеният предмет, замислен да трае и да бъде предаван нататък, вече е отговорен акт. Работим с внимателно подбрани метали и камъни, свеждаме отпадъците до минимум и често възстановяваме стари материали или съществуващи елементи.

Нашият процес е съзнателно бавен. Занаятчийството не произвежда „на серия“, а „в дълбочина“. В свят, доминиран от скорост и бързо потребление, това е контракултурен жест. Да се обърнеш към традицията днес може би е най-модерният начин да бъдеш устойчив.

- Работите заедно с баща си и брат си. Как си разделяте ролите?
- Това е флуидно равновесие. Баща ми е коренът, първоначалната визия. Брат ми има много прецизен, „проектен“ поглед. Аз вероятно съм разказващото сърце – онова, което свързва символ, образ и емоция.

Но ролите се променят всеки ден – ние водим диалог непрестанно.

- Какво ви вдъхновява най-много, когато започвате нова колекция?

- Често това са истории, свързани с италианската и средиземноморската история и култура.

Оттам се раждат и нашите художествени изложби, като Dante’s Precious Path in the Jewelry of Percossi Papi, посветена на „Божествена комедия“, чиято премиера се състоя в София през 2022 г. в Националната галерия, подкрепена от Италианското посолство и посланик Джузепина Дзара, с куратор Ирина Дилкова; или The Casket of Triumphs, вдъхновена от ренесансовите карти таро Visconti-Sforza.

Бижуто се превръща в средство да преосмислим нашата култура и да я накараме отново да вибрира – жива и значима.

- Вашите бижута са се появявали в големи филмови продукции. Как киното влезе в света на Percossi Papi?

- По естествен начин. С киното споделяме една и съща нужда от разказване на истории. Нашите бижута никога не са просто украшение, а самостоятелен разказващ елемент. Това създаде незабавна близост с костюмографите и режисьорите.

- Когато създавате бижута за филм, откъде започвате?

- Често започваме от историческия контекст и проучването, работейки в тясно сътрудничество с костюмографите, които са артисти сами по себе си. Заедно вплитаме езика на костюма и езика на бижуто, за да разкажем един персонаж.

В други случаи, особено при съвременни филми, започваме директно от героя и неговата идентичност.

- Кое беше най-голямото предизвикателство при създаването на бижутата за Elizabeth: The Golden Age? (филм, спечелил Оскар за костюми)

- Да открием баланса между историческа достоверност и визуална сила. Да преведем една иконична фигура като Елизабет I в бижута, които да работят за съвременното кино – под светлините и през обектива на камерата.

- По различен начин ли работите, когато знаете, че бижуто ще „живее“ на екрана?

- Не. Всички наши творения се създават с една и съща грижа, душа и чувство. В този смисъл всеки клиент за нас е кралица.

- Какво се случва с бижутата, след като снимките приключат?

- Зависи от проекта. Някои се връщат в ателието, други остават в архивите на продукциите, трети влизат в частни колекции. Но във всички случаи продължават да носят със себе си историята, която са преживели.

- Първото бижу, към което винаги се връщате в мислите си?

- Пеперуда от мед и емайл – „праисторическо“ бижу на баща ми, от времето, когато работеше само с мед и емайл. Грубо, директно, с изключителна цветова сила.

- Камък, без който не бихте могли да си представите вашите бижута?


- Цветните камъни – няма един конкретен. Цветът е нашата душа.

- Златни или сребърни тонове?
- Злато. Цветът на слънцето. В нашите бижута златото е цвят.

- Град, който никога не спира да ви вдъхновява: Рим, Капри или Истанбул?


- Рим. Винаги.

- Филмовият проект, с който се гордеете най-много?
- Elizabeth: The Golden Age.


- Актриса, която обичате да виждате с бижута Percossi Papi на екран?

- София Лорен.

- Един съвет към млад човек, който мечтае да създава бижута?
- Научи техниката, слушай емоцията и черпи от своите културни корени. Там се ражда автентичният език.

- Как си представяте бранда след 20 или 30 години? Кое е онова едно нещо, което никога не бихте позволили да се промени?
- В свят, който е все по-дематериализиран от дигитализацията, си представям Percossi Papi като пазител на древно знание, на културно наследство и на свидетелството за нашата човечност.Това е, което се стремим да правим всеки ден: да превръщаме традицията в жив език, способен да води диалог със съвремието, без да губи най-дълбоката си душа.