Едва ли има някой, който да не знае, че Светлана Василева е майка на четири деца. Колелото на живота й се завъртя по такъв начин, че в последната година Анелия, Добромир, Кристиян и Валентина са изцяло под нейните грижи. Паралелно с това, тя поднови ангажиментите си като модел и рекламно лице, а в последната година се изявява и като инфлуенсър, и успява да съчетава успешно двете роли – едновременно да бъде добра майка и да развива успешна кариера. Освен красота и фотогеничност, за последното се изисква още увереност и вътрешна дисциплина. Срещаме Светлана в пауза между ангажименти - без излишен шум, без поза. Тя избира думите си внимателно и говори откровено за онова, което не се вижда на снимките: съмнението, самоконтрола и личните ритуали, които ѝ помагат да стои стабилно в свят, в който всичко се променя бързо.

- Изглеждаш уверена във всяка ситуация. Това вродено качество ли е или се изгражда с времето?

- Сякаш се изгражда. Когато започвах, често се сравнявах с другите и това ме изтощаваше. През годините осъзнах, че увереността не идва от това да си по-добър от някого, а да опознаеш себе си така, че да достигнеш до момент, в който ти самият да бъдеш добър в това, което правиш. Днес знам силните и слабите си страни и не се боря с тях - работя с тях.

-Откакто през миналата година реши да поемеш по нов път, наблегна на инфлуенсърството и стана доста по-активна в Инстаграм, вече снимаш реклами. Имаш ли конкретен ритуал преди фотосесия?

- В това, което правя в момента, намирам себе си. Дори, колкото и нескромно да звучи,  в края на миналата година получих наградата „Инфлуенсър на годината“. Това много ме зарадва, защото, както сами отбелязахте, отскоро смених амплоато. Да, имам ритуал. Преди да започне хаосът - грим, коса, дрехи, снимки, оператор, инструкции – давам на себе си една минута тишина. Оставям телефона, затварям очи и просто дишам. Това ме центрира. В тази минута си казвам как искам да вляза във всичко това, което ми предстои след секунди напълно спокойна, уверена, че ще се справя и без напрежение.

- Най-вероятно този ритъм изтощава. Какво правиш в дни, когато не се чувстваш в кондиция и на 100%?

- Не се насилвам да се преструвам. Отпускам се и зареждам батериите – дали в игри с децата или сред природата. А и имам един малък аксесоар, който почти винаги нося със себе си. Той не е някакво суеверие, а просто напомняне. Когато го докосна, си казвам: „Тук си, защото го заслужаваш“. Понякога това ми е достатъчно, за да ми вдъхне сили и кураж да продължа. Освен това, имам и списък с победи – на пръв поглед дребни, но ценни неща, чисто човешки... Когато дори и за малко се усъмня в себе си, го отварям. Това ме зарежда с адреналин и ми напомня, че съм на правия път, че нищо не е случайно.

- Светските среди са пълни със завист и критики. Как се справяш с това?

- Преди години всяка дума ме разклащаше. Но отдавна се научих да не реагирам на това. Сега си задавам един прост въпрос: Това мнение ще ме направи ли по-добра? Ако отговорът е „да“, го приемам. Ако не - импровизирано го хвърлям зад гърба си.

- Известно е, че перфектната ти форма се дължи на фастинга. Каква роля играе той в живота ти?

- За мен той не е диета, а е форма на дисциплина и осъзнатост. Постоянно чувам около мен, че сме се превърнали в консуматор – дали на храна, дали на емоции или информация. Замислете се и ще видите, че наистина е така. Затова е важно да правиш пауза. Фастингът ме учи да слушам тялото си и да уважавам границите му. Забелязала съм, че когато не ям постоянно, мисълта ми е по-ясна, по-фокусирана и спокойна съм, усещането ми за самоконтрол е по-силно.

- Какъв фастинг режим би препоръчала?

- Нека първо направим уговорката, че всеки организъм има собствен ритъм. Затова най-добре да избегнем думата „препоръчвам“. Тук мога да ви споделя какво работи при мен. Но, отново с уговорката, че това е личен избор, а не правило. Аз не консумирам храна 16 часа, а само в останалите 8. Този график не изисква крайности и лесно се вписва в динамичен начин на живот, какъвто е в момента моят – като майка на четири деца се налага да съвместявам грижите за тях, с ежедневно пътуване до София, снимки, ангажименти и т.н... В часовете за хранене избирам качествена храна. Е, ще бъде откровена с вас – често ми се случва да си похапвам и шоколад, но това е нещото, без което не мога. Повярвайте ми, наистина не мога! Според мен най-важното е човек да не превръща фастинга в мъчение или пък наказание. Усетя ли умора и напрежение, спирам. Ако някой тепърва иска да започне, бих го посъветвала да го направи бавно, без крайности и без сравнения.

- Наскоро смени прическата си и цвета на косата си. Какво те провокира на тази промяна?

- Промяната не беше импулсивна, а по-скоро естествена. В един момент усетих, че външният ми образ вече не отразява напълно това, което се случва вътре в мен. Косата за мен е донякъде начин на изразяване. Когато смениш цвета или формата ѝ, сякаш започваш нов етап. А и когато един ден - мисля, че го бях споделила вече, видях в Инстаграм цитата на Коко Шанел „Жената, която отреже косите си, е на път да промени живота си“, си казах – действай, отвори си за нещо ново. Тази промяна беше моят начин да си напомня, че имам свободата да се променям - без обяснения и без страх.

– Как завършваш деня си след блясъка и напрежението?

- Свалянето на грима е мой личен ритуал. Правя го бавно, с грижа за кожата си, без да бързам. Обичам да съм сама със себе си в този момент. Това най-често ми се случва чак след полунощ – когато всички деца вече са в леглата си, а преди това съм подредила и почистила къщата. Сигурно знаете, че съм маниачка на реда и чистота. Затова в края на деня, или по-скоро – в средата на нощта, се наслаждавам на тишината у дома.