Историята зад Моста на любовта в сръбския град Върнячка баня е тъжна, но същевременно дълбоко емоционална. Може би затова жителите все още я разказват с особена носталгия.

Преди Първата световна война учителката Нада и сръбският офицер Реля се влюбват и си обещават вечна любов. Историята им бързо се превръща в тема на разговор за всички жители, любов, която печели сърцата и привлича вниманието.

Въпреки това, идването на войната носи неизбежни промени. Реля отишъл на фронта в Гърция, където се влюбил в друга жена и скъсал връзката си с Нада. По-нататъшната му съдба остава забулена в мистерия, докато трагичната история на Нада е известна на всички. Тя не могла да преодолее голямата мъка и умира млада и нещастна.

В памет на нейната съдба, млади момичета започнали да оставят катинари с имената си и имената на своите близки на парапета на моста, любимо място за срещи на Нада и Реля. И символично хвърляли ключовете в реката.

Този обичай, с течение на времето и след войните, бил почти забравен, докато поетесата Десанка Максимович не го открива по време на посещенията си във Върнячка баня и не се вдъхновява да напише стихотворението „Молитва за любов“.

Днес традицията е жива и младите двойки продължават да „връзват“ чувствата си, а мостът, станал свидетел на тази вечна история, е получил своето съвършено име - Мостът на любовта.

Така легендата за страстната и трагична, но вечна любов продължава да вдъхновява всички, които искат да отбележат най-специалния момент от връзката си със символичен жест.