Антония Петрова-Батинкова започна 2026 година по най-вълнуващия възможен начин – с раждането на дъщеря си Антония-Виктория. Събитието не просто бележи нов етап в живота на семейството, но носи и силна символика, която самата тя определя като „дело на съдбата“. След две момчета, появата на момиченце идва като завършек на едно пълноценно и хармонично семейство, изпълнено с любов, баланс и смисъл.
Празници у дома и раждане като по учебник
За първи път от осем години насам Антония и съпругът ѝ Ивайло посрещат Коледа и Нова година в България, в собствения си дом. Именно в тази уютна атмосфера семейството очаква появата на бебето, което се ражда в края на 39-ата седмица. Раждането протича изключително бързо и естествено – само за три часа и половина. Антония споделя, че опитът от предишните ѝ две раждания ѝ е дал увереност, макар и не без притеснения. Огромна подкрепа за нея е присъствието на съпруга ѝ в родилната зала, както и професионализмът на медицинския екип.
Числото 17 – нишката на съдбата
Един от най-любопитните моменти в разказа на Антония е символиката на числото 17, което се оказва постоянно присъстващо в живота на семейството. На 17 март тя се запознава с Ивайло, на 17 юни той ѝ предлага брак, а на 17 януари се ражда първият им син. Дъщеря им Антония-Виктория също се появява на 17 декември. За Антония това не са случайни съвпадения, а доказателство, че животът им следва своя невидим, но логичен сценарий.
Послание за естественото раждане и активния живот
Антония открито застава зад естественото раждане и насърчава жените да го избират, когато няма медицински противопоказания. Тя не крие, че не разбира секциото „по желание“ и вярва, че тялото на жената е създадено да ражда. По време на бременността си тя не спира да пътува – посещава Малдивите и Дубай, защото се чувства добре и не иска да променя ритъма си на живот. Според нея движението, дисциплината и спокойствието са ключови за добрата форма и бързото възстановяване.
Живот с три деца, безсънни нощи и големи планове
Най-голямото предизвикателство след третото раждане остава липсата на сън, но Антония приема това с усмивка. Бебето се храни на всеки три часа, а денят и нощта често се сливат. Въпреки това тя не прекъсва професионалните си ангажименти и работи основно от дома. Двамата ѝ синове приемат сестричката си с огромна радост и активно участват в грижите за нея. Семейството дори обмисля пътуване до Венеция за карнавалния бал, макар плановете да зависят изцяло от новия ритъм с най-малкия член на дома.
,fit(980:735))
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))