Торино и Пашата са български латино-регетон дует, добре познат на публиката с хитовете Gucci Forema, Te Amo, „Довиждане“, Queen & King и още редица парчета, които съчетават модерно звучене с ясно разпознаваем стил.
Двамата започват съвместната си работа през 2019 г. в Русе, след като Пашата предлага на Торино да направят общ проект – идея, която поставя началото не само на дуета, но и на техния общ музикален лейбъл KINGS RECORDS. Оттогава насам Torino & Pashata се утвърждават не просто като артисти, а като глас на поколение, което не се страхува да говори открито и извън музиката.
Точно такъв отзвук предизвика и последният пост на Торино във Facebook, посветен на поколението Z – послание, което не търси одобрение, а задава неудобни въпроси.
Преди да го цитираме дословно, си струва да кажем едно – това не е атака. Това е обяснение. И може би – огледало.
Защо GEN Z те дразни толкова много?
Нали сме вашите деца?
Дразни те нашият избор.
Дразни те контрастът.
1. Защото ние си тръгваме, когато не ни е добре.
А ти остана.
Остана в работа, връзка, семейна система,
в която се научи да оцеляваш, не да живееш.
Нашето „не“ активира твоето старо „трябва“.
2. Защото ние отказваме да приемем болката.
Ти беше възпитан, че болката калява.
Че цената е доказателство за стойност.
Ние, GEN Z, не искаме да бъдем калени.
Искаме да бъдем живи.
3. Защото говорим за границите рано.
А ти ги осъзна късно.
След бърнаут.
След болест.
След като се разпадна.
Нашата яснота осветява твоята цена.
4. Защото не се идентифицираме с ролите.
Ние не искаме да „доказваме“.
Не искаме да носим фамилни дългове.
А ти носеше.
От лоялност.
От страх.
От незнание.
5. Защото изглеждаме като „непукисти“, но не сме.
Ние просто не се обясняваме.
Не се оправдаваме.
Това не е липса на дълбочина —
това е отказ да се преструваме.
6. Защото живеем свободата,
която ти започваш да си връщаш чак сега.
И това боли.
Не от завист.
А от късно осъзнаване.
И Торино може би има право. Защото думите му парят силно и стигат дълбоко до сърцето, защото казват истината. Думи, които назовават открито разликата между оцеляване и живот, между дълг и избор, между страх и граници. Думи, които не казват, че Генерация Z е по-добро поколение, а че е по-гласно. По-нетърпимо към фалша. И по-малко склонно да жертва себе си „за да е мирно“. Може би затова дразни. Защото напомня, че не всичко изгубено е било задължително.
,fit(980:735))
,fit(380:285))
)
)
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))