Изглежда като далечно минало, но са минали по-малко от три години от 29 март 2022 г., когато се състоя възпоменателната служба в Уестминстърското абатство в чест на принц Филип.

Цяла Великобритания беше събрана, за да отдаде почит на мъж, посветил десетилетия от живота си на страната – като военноморски офицер и като съпруг на кралицата.

Всички очакваха появата на кралицата. Вратата при Poet’s Corner се отвори и Кралица Елизабет II влезе – крехка, възрастна жена, която вече не можеше да се придвижва без чужда помощ.

Но онова, което последва, предизвика шок и възмущение: тя се появи, хванала под ръка не Чарлз или Ан, а третото си дете – принц Андрю.

Защо този избор беше толкова проблематичен

Това беше същият човек, който само три години по-рано се появи в интервю за Newsnight и отрече да помни жертвата на Джефри Епстийн, Вирджиния Джуфре – въпреки широко разпространената снимка, на която Андрю позира с нея в дома на Гислейн Максуел в Лондон. Снимка, която впоследствие беше обявена за истинска.

Това е и човекът, за когото по-късно излезе информация, че е допуснал Епстийн да доведе млади модели на частна вечеря в Бъкингамския дворец – факт, който хвърля още по-тежка сянка върху поведението му и върху институцията, която представлява.

Мълчанието на двореца – най-голямата грешка

На фона на непрекъснато излизащите разкрития, за частни вечери, посещения в кралски резиденции и твърдения за злоупотреби, мълчанието на висшите членове на кралското семейство звучи оглушително.

Да, титлите на принц Андрю бяха отнети. Да, той беше отстранен от публични задължения. Но за общественото съзнание това не е достатъчно.

Очаква се ясно назоваване на проблема, поемане на морална отговорност и най-вече - извинение към жертвите.

Ролята на кралицата: неудобната истина

Трудно е, дори болезнено, да се каже, но Кралица Елизабет II защитаваше сина си твърде дълго.

Тя е била в Балморал, когато Епстийн е посещавал Бъкингамския дворец с млади жени. Дворцовите служители са знаели какво се случва. Тя е могла да настоява да бъде информирана, но не изглежда да е искала да знае.

Най-проблематичният момент остава финансовото ѝ участие в извънсъдебното споразумение с Вирджиния Джуфре – сума от около 12 милиона паунда, платена, за да се избегне съдебен процес в юбилейната година на кралицата. За мнозина това изглежда не като жест на справедливост, а като опит за потулване.

Принц Андрю – „трагичният дефект“ на една велика монархия

Никой не оспорва историческата роля на Елизабет II като символ на стабилност, дълг и постоянство. Светът я изпрати с респект и възхищение.

Но историята с принц Андрю показва и нещо друго – една дълбоко човешка слабост.

Наблюдатели на кралското семейство отдавна отбелязват, че тя не е била особено топла майка към Чарлз, но към Андрю е проявявала изключителна снизходителност. Подаръци, имоти, финансова подкрепа – всичко това е създало усещане за безнаказаност.

Когато личното подкопава институцията

Проблемът не е само в принц Андрю. Проблемът е в това как поведението му и начинът, по който е било прикривано, започва да засяга цялата монархия.

В епоха, в която обществото е особено чувствително към теми като злоупотреба с власт, сексуално насилие и морална отговорност, всяко мълчание се тълкува като съучастие.

Защо днес е ред на краля да говори

Днес тежестта пада върху Крал Чарлз III, а в британското общество все по-често се усеща нуждата той ясно и категорично да заяви позиция – в името на жертвите, на обществото и на бъдещето на институцията.

Паметта на покойната кралица не бива да бъде обезценявана. Но истината е, че дори великите фигури носят отговорност за своите избори.

А в случая с Андрю тази отговорност тежи не само на него, но и върху цялата корона.