След като миналата година режисьорът Иван Панев разказа увлекателно и много красиво историята на жените на композитора Йохан Щраус-син, сега той среща зрителя с една от най-известните актриси и певици в началото на миналия век. „Марлене Дитрих – преследване на любовта“е първата за 2026 г. премиера в Музикалния театър, с която трупата начело с директора Еделина Кънева дава силна заявка за блестящ сезон. На камерна сцена актрисата Людмила Козарева рисува образа на Дитрих извън красивата фатална дама, оплела в любовните си мрежи най-великите мъже на своето време като Ерих-Мария Ремарк, Жан Габен и Ърнест Хемингуей.

Марлене на Козарева и Панев е изкусна готвачка, царица на сармите, с които гощава елита на Холивуд, но и бедните немски емигранти, бягащи от нацистка Германия. Тя е смелата, макар и леко уплашена звезда, която отказва поканата на Хитлер да се върне в родината си и да снима филмите си там срещу баснословен хонорар. Най-ранима обаче е в ролята си на майка. Единствената й дъщеря Мария пише книга за тежката участ да си наследница на най-желаната жена, а авторът на „Марлене Дитрих – в търсене на любовта“ Томас Шендел включва текстове от нея в пиесата си. Ползвал е и автобиографията на самата Дитрих, а режисьорът Панев включва по своя идея частта с отношенията й с нацистка Германия.

Дитрих искрено страда, че най-известната й песен „Лили Марлен“ се възприема като химн на хитлеристите, чиито възгледи тя ненавижда. „Лили Марлен“ е използвана като рамка и за пиесата, която започва и свършва с нея. Не са забравени и другите хитове на Дитрих, които и днес звучат като символ на вътрешна свобода, дързост и неподчинение на табута. В спектакъла те са вплетени в личен сценичен разказ, който проследява не толкова хронологията на една звезда, колкото вътрешния път на една жена. До Козарева, която е наистина феноменална като Дитрих, на сцената застава Александър Валериев, но в пиесата двамата са разписани просто като Тя и Той.