Церемонията по връчването на наградите „Оскар“, която отбеляза триумфа на „Титаник“ с 11 златни статуетки, остава най-гледаната в историята. Оттогава обаче интересът на публиката постоянно намалява, а експерти пред Би Би Си анализират възможните причини за този спад.

През 1998 г. наградите „Оскар“ достигат своя връх на популярност.

Близо 57 милиона души в САЩ проследяват бляскавото събитие на живо по телевизия ABC. За сравнение, това са с 4,5 милиона зрители повече от тези, които гледат финала на хитовия сериал „Приятели“ през 2004 г., което доказва огромното културно значение на церемонията по онова време.

В годините след това обаче аудиторията започва да се свива.

Още през 1999 г. зрителите падат до 46 милиона. В началото на новия век броят им варира между 30 и 40 милиона, след което следва рязък спад: 27 милиона през 2010 г., 24 милиона през 2018 г. и за първи път под 20 милиона през 2019 г. Рекордното дъно е достигнато през 2021 г. по време на пандемията от Covid, когато едва 10 милиона души гледат церемонията. През миналата година аудиторията се стабилизира около 20 милиона.

Според филмовата журналистка Стефани Бънбъри, цитирана от Би Би Си, няколко фактора допринасят за този спад. Сред тях са „намаляващият интерес към киното като цяло“ и „отдалечаването от гледането на телевизия в точно определен час заради стрийминг платформите“.

Една от основните причини за огромната популярност на церемонията през 1998 г. е феноменалният успех на „Титаник“. Филмът на Джеймс Камерън стана първият, преминал границата от един милиард долара приходи, и държеше титлата за най-касов филм в историята, докато не беше надминат от друг хит на Камерън – „Аватар“ през 2009 г.

Тим Роби, автор на книгата Box Office Poison: The Hollywood Story of a Century of Movie Failures, коментира пред Би Би Си, че зрителите са били привлечени от наградите през 1998 г., защото „Титаник“ е бил пълната противоположност на провала.

„Титаник“ имаше огромно въздействие, защото по онова време беше най-големият филм, правен някога, и най-големият търговски гигант, който се състезаваше за „Оскар“. Той беше толкова широко обожаван, че хората се връщаха да го гледат отново и отново и искаха да го видят как печели тези награди. Имаше един вид елемент на „победна обиколка“, обяснява Роби.

В известен смисъл „Титаник“ беше филм-мечта за Академията.

Макар и изключение, „Титаник“ е част от по-широк модел. През 20-ти век много от носителите на „Оскар“ за най-добър филм са били и сред най-печелившите заглавия на годината.

„От 1927 до 1976 г. около 90 процента от наградите „Оскар“ за най-добър филм са присъдени на филми, които са били и сред десетте най-печеливши за годината“, пише филмовият историк Джийн Дел Векио в The Huffington Post през 2014 г. Гласуващите в Академията и широката публика са споделяли общи вкусове към сериозни романтични драми като „Казабланка“, приключенски епоси като „Около света за 80 дни“, исторически спектакли като „Бен-Хур“ и мюзикъли като „Моята прекрасна лейди“.

Според Дел Векио, промяната настъпва през 1978 г., когато „Междузвездни войни“ е огромен боксофис хит, но на наградите „Оскар“ триумфира далеч по-малкият филм на Уди Алън „Ани Хол“.

Въпреки това, през 80-те и 90-те години все още е било обичайно носителите на наградата за най-добър филм да бъдат и големи хитове. През 1990 г. „Танцуващият с вълци“ на Кевин Костнър печели близо 425 милиона долара в световен мащаб (еквивалент на около 1 милиард долара днес). През 1996 г. „Форест Гъмп“ на Робърт Земекис събира 678 милиона долара (също около 1 милиард долара днес). Може би затова толкова много хора са гледали церемонията – те са се интересували от номинираните филми.

През 90-те години общите приходи на всички носители на „Оскар“ за най-добър филм възлизат на почти 5 милиарда долара. През 2010-те тази цифра спада до около 2 милиарда долара.

Статистиката показва и друга тенденция: през 90-те много от победителите не само са печелили много, но и са стрували много. Средният бюджет за носител на „Оскар“ за най-добър филм през това десетилетие е бил около 50 милиона долара. През 2010-те средният бюджет спада до около 20 милиона долара. Победителите от 2009 до 2012 г. – „Беднякът милионер“, „Речта на краля“ и „Артистът“ – са стрували по около 15 милиона долара всеки.Когато през 2010 г. „Войната е опиат“ на Катрин Бигълоу (с бюджет от 15 млн. долара и приходи от 50 млн. долара) печели „Оскар“ за най-добър филм вместо „Аватар“ на бившия ѝ съпруг Джеймс Камерън (с бюджет от 237 млн. долара и приходи от близо 3 млрд. долара), посланието е ясно.

Наградите „Оскар“ вече не са запазена територия за скъпите мейнстрийм хитове, а церемонията вече не привлича широката мейнстрийм публика.Миналогодишният носител на „Оскар“ за най-добър филм, „Анора“, беше създаден със скромния бюджет от 6 милиона долара, но успя да генерира приходи от 58 милиона долара в световен мащаб. На фона на намаляващите бюджети и приходи на филмите победители, изглежда, че и зрителският интерес към самата церемония също бележи спад.

Тенденцията, започнала след 1998 г., показва, че големите холивудски студия все по-често инвестират огромни суми в супергеройски продукции, фентъзи саги и адаптации по видеоигри. Тези блокбъстъри се радват на огромен зрителски интерес, но рядко получават признание по време на сезона на филмовите награди.

В наши дни се наблюдава все по-голямо разминаване между вкусовете на масовата публика и предпочитанията на Академията за това кой филм заслужава определението „велик“.

Предстояща промяна може да обърне тази тенденция, тъй като през 2028 г. излъчването на наградите „Оскар“ ще се премести от телевизионния канал ABC в платформата YouTube.

Междувременно 98-ата церемония по връчване на престижните статуетки е насрочена за 15 март 2026 г. и ще се състои в Лос Анджелис.

МОДА

Автор Пепа Попова - Пепита

Оскарите 2025: Най-добрите визии на червения килим (Снимки)

Автор Пепа Попова - Пепита