В ефира на предаването „На кафе“ участникът в „Като две капки вода“ Виктор направи емоционално признание. Той разказа за пътя си до сцената, семейството и трудните моменти в живота си.

„Благодаря на съпругата ми, че ме записа в „Пееш или лъжеш“. Когато от „Като две капки вода“ ми се обадиха, ме попитаха „Как си“, аз им отвърнах: „Перфектно, имам си прекрасно семейство“. Попитаха ме дали искам на участвам в „Капките“, все едно ме питат дали искам да изляза в парка. С много трудности съм се справяла в живота и си казах, че ще се справя с това предаване. Рафи ни каза, че след като се качим на сцената, трябва да загърбим всичко в нас и да влезем в образа на певеца, когото имитираме. Оставих много от мен пред асансьора и дадох много в образа си на Принс“, разказа Виктор.

Той сподели и лична история, свързана със семейството му: „Прошката е нещо, което винаги трябва да седи в нашето сърце, защото човек прави грешки. Аз съм простил на този човек. Майка ми - винаги бих ѝ помогнал, ако има спешна нужда от нещо, но в момента не искам да е близо до мен. Майка е титла, която трябва да заслужиш. Имал съм много майки и бащи до себе си и го казвам, защото те са имали такава емоция към мен“, категоричен бе той.

В края на разговора Виктор отправи и послание към децата. „На децата на България бих казал да слушат много родителите си, да са добри и да вървят по правилния път. Много бих искал да видя деца от домовете заедно на една сцена - това би ме направило много щастлив“, каза той.

Тежката си история Виктор разказа още в първи епизод на „Като две капки вода“:
„Оставен съм от майка ми при раждането, а за баща ми нямам никаква информация, освен че е от Зимбабве. От 4-годишен имам спомен, че съм преместен от варненския дом за сираци в този в село Победа, Ямболска област. След това съдбата решава да ме закара в дома в Пловдив, където срещам човека, който ми даде път към музиката – г-жа Рашкова. След 4 клас влязох в музикалното училище, където се научих да свиря на пиано и виончело. Имах проблем заради цвета на кожата си – скинари и хулигани, но това ме направи по-силен. Отношенията с майка ми са разкъсани. Като 14-годишен имаше възможността да има син, както аз майка. Но алкохолът ни раздели. След като станах на 19 заживях при дядо ми в град Ямбол. Започнах да танцувам и пея. Три години, след като срещнах любовта на живота ми Вирджиния, се роди дъщеря ни“.