До 1994 г. в Хонконг съществуваше малък, но изумително гъсто населен квартал, който сякаш бе излязъл от дистопичен филм. Това е Коулун – място, толкова пренаселено, че е трудно да си представим как хората са оцелявали в подобни условия.
Този необикновен „град в града“, известен като Градът на мрака, в своя пик приютява над 30 000 души, натъпкани в едва 350 жилищни сгради върху площ от 0,026 квадратни километра.
Сградите били толкова близо една до друга, че тесните проходи оставали в почти постоянен мрак, а целият район дълго време бил извън ефективния контрол на властите.
Коулун бил осеян с боклуци и се свързвал с престъпност и почти пълна анархия. Историците отбелязват, че мястото будело едновременно любопитство и страх, като малцина външни хора се осмелявали да го посетят.
Смята се, че около 300 от покривите на сградите са били свързани помежду си, превръщайки се в необичайна открита площ. Там децата са играели футбол, а възрастните са простирали пране или са наблюдавали кацащите на близкото летище самолети.
Въпреки че по-късно става синоним на беззаконие, Коулун първоначално е имал съвсем различна функция. Основан е през 1668 г. като китайски военен пост на едноименния полуостров.Ситуацията се променя драстично след Първата опиумна война, когато през 1843 г. Хонконг попада под британско колониално управление. Укрепеният град, заобиколен от стени, оръдия и наблюдателни кули, обаче остава под китайска власт.
През 1898 г. Великобритания и Китай подписват договор, с който Хонконг е отстъпен на британската корона под наем за 99 години. Макар по-голямата част от територията да преминава под британски контрол, Коулун остава в правна неяснота.
Скоро и Великобритания, и Китай започват да предявяват претенции към града, което води до административен хаос. В крайна сметка нито едно от двете правителства не успява да установи пълен контрол.
Политическите сътресения в Китай в началото на XX век допълнително променят съдбата на града. След падането на династията Цин през 1912 г. и по време на Китайската гражданска война хиляди бежанци пристигат в Хонконг, като много от тях намират убежище именно в Коулун. Така само за няколко десетилетия населението нараства от няколкостотин до десетки хиляди души.
Между 50-те и 80-те години на миналия век китайски престъпни групировки установяват значително влияние в града. Коулун се превръща в център на проституция и наркотици. Въпреки това повечето от жителите му не са участвали в незаконни дейности, а просто са живеели в своеобразен правен вакуум, тъй като нито колониалното правителство на Хонконг, нито китайското са управлявали града.
Макар да е бил рай за престъпността, жителите му са се опитвали да подобрят условията си на живот и да създадат по-безопасно място за своите деца. За съжаление, това не се осъществява, тъй като през 1987 г. е приет план за разрушаването на града.
До края на 1994 г. Коулун е напълно сринат, а само година по-късно на негово място е открит едноименен парк, който днес е популярна туристическа дестинация.
Въпреки бедността и престъпността, за мнозина този странен лабиринт от сгради е бил дом. Наследството на „града на мрака“ остава живо дълго след разрушаването му, а Коулун все още се смята за едно от най-необичайните градски явления в историята.
,fit(980:735))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
)
,fit(680:510))