Случилото се вчера не е от особено значение днес, но винаги оказва влияние в настоящето. Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта и това е простата логика на живота – освобождавайки се от излишния товар, продължаваме уверено напред.

Чувствата, които вече сме раздали, остават зад нас. Така е и с първата споделена целувка и с първото „Обичам те!“. Нищо не си струва съжалението. Тъгата е полезна единствено в творчески план. Във всичко останало радостта трябва да тържествува.

Съществуват лъжи, които по някаква причина приемаме за чиста истина. Една от тях е, че сълзите пречистват. Нищо подобно. Помнят миглите, по които полепват остатъците на деня, неспокойствието нощем и бавното дишане на думите, които сме спестили пред някого, или сме изказали в най-неподходящ момен. Очите не забравят. И след години, когато срещнем някого от своето минало, обикновено го разпознаваме по погледа.

Лицата трупат умората на годините, но в един поглед винаги можем да си припомним цялата вселена от емоции, от която някога сме били съществена част.

Гравитацията е странно явление. Сега осъзнавам, че ако тя не съществуваше, щяхме да се реем безцелно, както отлично го умеят пеперудите. Никога нямаше да имаме шанса отново да срещнем любим човек, а понякога вторият шанс е причина да искаме да оцелеем. Не защото всичко ще се повтори по същия начин, а защото така просто затвърждаваме убежденията си за правота и целесъобразност на собствените си действия и постъпки.

Unsplash

В търсенето има повече красота от очакването, затова нуждата да продължим е толкова важна. Обърнем ли глава през рамо, ще осъзнаем, че красотата вече си е отишла. Споменът за нея сам по себе си е красив, но нея вече я няма.

С всяка следваща крачка ние усърдно се придвижваме по-близо до прагматичността и рутината. С времето се научаваме да ценим повече сигурността. За романтиката никога не може да бъде късно, но все някога престава да бъде основен приоритет.

Сладостта на нещата в голяма степен се състои в тяхната загуба. Важното е миналото да не дава поводи за съжаление. А ако все пак ни налегне тъгата, можем да затворим очи и да полетим назад във времето, където чудесата са възможни: където отново целуваме за първи път, а едно „обичам те“ е повод милиони пеперуди да разперят криле от радост.

Freepik