В северната част на Танзания, в подножието на активния вулкан Ол Дойньо Ленгай, се намира езерото Натрон – водоем, който изглежда като декор от научнофантастичен филм. Водите му са обагрени в наситено червено и розово, а по бреговете и на повърхността му са застинали силуети на птици. Местните го наричат „езерото на смъртта“ и го заобикалят отдалеч.
Защо водата е кървавочервена?
Необичайният цвят на езерото не е резултат от химическо замърсяване или екологична катастрофа. Причината са цианобактериите – микроорганизми, които виреят отлично в тази среда. В процеса на жизнената си дейност те произвеждат пигменти, вариращи от розово до наситено червено. Оцветяването не е равномерно – някои участъци изглеждат почти нормално, докато други наподобяват разлята кръв.Самата вода представлява уникален природен концентрат. В Натрон се вливат няколко реки, но нито една не изтича от него. Цялата влага се изпарява под жаркото африканско слънце, оставяйки след себе си наситен разтвор на основи, соли и минерали. Нивото на pH тук надхвърля 12, което е сравнимо с концентриран амоняк, а температурата на водата достига между 40 и 60 градуса по Целзий.
Какво се случва с животните, които се доближат?
Интернет е пълен със зловещи снимки от Натрон, показващи птици и дребни животни, застинали в реалистични пози. Тези кадри създават впечатлението, че докосването до водата води до мигновена смърт и вкаменяване. Истината е малко по-различна, но не по-малко ужасяваща.
Фотографът Ник Бранд, автор на най-известните снимки, по-късно разкрива, че е намирал мъртвите животни по брега и сам ги е аранжирал в „живи“, пози преди да ги заснеме. Това обяснява театралността на кадрите, но не променя факта, че животните там наистина загиват.
Смъртта не е мигновена, но настъпва бързо. Силно алкалната среда разяжда меките тъкани – кожата, лигавиците и роговицата на очите. Когато птици кацнат по погрешка на водата или животни се приближат, за да пият, пораженията започват веднага. След смъртта тялото потъва във водата, богата на натриев карбонат, и постепенно се покрива с минерална кора. Този процес на калцификация запазва останките за дълго време и им придава вид на каменни статуи.
Единствените, които се чувстват у дома
Въпреки враждебната си природа езерото Натрон е истински рай за един конкретен вид – малкото фламинго. Тези птици не просто оцеляват тук, а процъфтяват. Кожата на краката им е изключително устойчива на алкалната вода, а очите им са защитени по специален начин. Храната им се състои именно от цианобактериите, които оцветяват езерото в червено.
Натрон е най-важното място за гнездене на малкото фламинго в света. Тук живеят около 2,5 милиона екземпляра, което представлява приблизително 75% от цялата световна популация. Причината за този избор е елементарна – нито един хищник не смее да навлезе във водата. Така малките растат в пълна безопасност върху солените острови, недостъпни за леопарди и хиени.
Скритата заплаха
Бъдещето на този уникален природен феномен обаче е несигурно. Съществуват планове за изграждане на водноелектрическа централа на река Евасо Нгиро, която захранва езерото, както и за построяване на завод за калцинирана сода на брега му. И двата проекта биха променили драстично химическия състав на водата и биха намалили нейната соленост.
За популацията на фламингото това би било катастрофа. Уникалната среда, която ги е защитавала в продължение на милиони години, ще изчезне, а друго подобно място за гнездене в такъв мащаб на планетата просто не съществува. Природозащитни организации алармират за опасността, но бъдещето на езерото Натрон остава неясно.
,fit(980:735))
,fit(980:735))
)
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))