В живота най-често умните личности си избират токсични партньори. Това е така заради влиянието на детска травма и заради собствените си личностни черти. Пример от практиката на психолог. 34-годишна жена, докторант по физика и математика, е омъжена за човек, който се напива всеки петък, който предизвиква драми и изчезва за няколко дни.

Тя постоянно оправдава неприятното му поведение с думи като: „Е, такава е просто неговата природа“, „Той си има проблеми, не му е лесно в момента“, „Имал е трудно детство“ и т.н., Поради това той се държи по начина, по който се държи.

Какво казва Фройд?

Ако разгледаме този случай от фройдистка гледна точка, не става въпрос за логика, а за възпроизвеждане на травма и за опити за нейното оправдаване – рационализация. За да се предпазиш от болката, ти сякаш всъщност си удобният „страдалец“ за него.

Ето защо всичко се получава точно по този начин. Бащата на тази образована жена е алкохолик. Когато бил трезвен ѝ е носил подаръци и книги. Когато е пиел, е изчезвал. Тогава мозъкът ѝ е затвърдил модела: любовта е равна на шок плюс награда. В края на краищата, съпругът ѝ, когато е трезвен, наистина бил мило, очарователно същество. Естествено, след такава детска травма, като възрастен тя търси партньор, който ще повтори травматичния модел - понякога близък, понякога болезнен.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Кристина Кирова

8 признака, че се възстановявате успешно след токсична връзка

Автор Кристина Кирова

Печатът върху хормоните

Най-важното е, че всичко това при нея се регистрира на хормонално ниво, както при баща ѝ, така и при съпруга ѝ. Когато мъжът ѝ крещи и изчезва, нейната автономна система освобождава хормона на стреса кортизол и адреналин. А когато се връща и се държи мило, освобождава допамин (хормона на радостта). Невротрансмитерите на двамата са същите като тези, които е изпитвала с баща си като дете и затова не може да прекъсне тази токсична връзка - защото това е „вкус от детството“, толкова познат. Човешкият мозък възприема всичко познато, дори да е токсично, като безопасно. Докато непознатото е опасно, дори и да е добро.

Освен това, в тази ситуация жената изпитва проекция (психологически защитен механизъм, при който човек приписва чувството за себе си, за желанията си, чувствата и намеренията си на друг човек). Поради тази проекция тя вижда мъжа си като „ранено момче“, което трябва да бъде спасено. В действителност, нейният собствен детски страх от изоставяне я спасява. И колкото повече се жертва, толкова по-силна е илюзията: „Щом страдам, значи любовта е истинска.“

Freepik

Как може да се излезе от този цикъл?

1. Забележете „спусъка“. Когато партньорът ви крещи или изчезва, чувствате ли едновременно и страх, и вълнение (прилив на адреналин и кортизол)?

2. Говорете с него, като използвате „Аз-послания“: „Когато изчезваш, ме е страх, това ме наранява.“ След това наблюдавайте: ще спре ли да прави това? Ще разбере ли чувствата ви? Или ще ги пренебрегне? След което си направете съответните изводи и заключения.

3. Намерете здравия родител в себе си. Отделяйте по 10 минути на ден като записвате какво си давате, за да се чувствате в безопасност (пари, приятели, терапия).

Колкото повече ресурси имате в себе си, толкова по-малка „токсична доза“ ви е необходима. Изборът на токсичен човек не е глупост. Това е стара стратегия за оцеляване от детството. Когато я разпознаете и преодолеете, страстта губи силата си - вие получавате СВОБОДАТА си.

Източник: b17