Писателката и поетеса Рене Карабаш направи изключително лично и емоционално признание в ефира на Би Ти Ви. В предаването „Тази събота и неделя“ авторката, чийто роман „Остайница“ достигна до краткия списък за международната награда „Букър“, говори открито за своето детство, белязано от необичайни спомени, и за пътя на творчеството си.

Един от най-силните моменти в разговора беше разказът за баща ѝ, който е бил гробар и озеленител в родното ѝ село. „Аз бях малка и си играех в неговата катафалка“, сподели Карабаш. „Всички мъртви минаваха през нас, защото живеехме на кръстопът. Чувах музиката на оркестъра и тичах до прозореца, за да гледам. Виждах едни спящи хора и не разбирах защо другите плачат.“

Тя обясни, че дълго време е възприемала смъртта просто като сън и едва след като губи баба си, осъзнава нейната необратимост и тежест.

Рене Карабаш коментира и големия международен успех на романа си „Остайница“, който вече е преведен на 12 езика, а предстоят преводи на още 8. Въпреки признанието, тя споделя, че славата я изважда от зоната ѝ на комфорт. Като интроверт по природа, писателката предпочита уединението и тишината пред светлините на прожекторите.

Авторката разкри и произхода на своя артистичен псевдоним. Истинското ѝ име е Ирена Христова, но приятели във Франция започват да я наричат Рене. Фамилията „Карабаш“ идва от неин прадядо по майчина линия, с когото усеща силна духовна връзка.

Според нея писането на „Остайница“ е имало и терапевтичен ефект, помагайки ѝ да преработи детски травми и болезнени спомени. „Когато изкараш тази енергия от себе си, тя изчезва“, убедена е Карабаш.

Освен за прозата, тя говори и за новата си стихосбирка „Някой ме вика по име“, която съдържа едни от най-личните ѝ текстове досега.