Преди осем години България беше разтърсена от жестока история. Възрастен мъж бе убит, след като в телевизионно предаване разкри, че внучките му са държани като заложници от собствените си родители. Днес едно от тези момичета, втората по възраст - Богомила, разказа в ефира на Нова телевизия за своя път от мрака към светлината.

Живот под ключ

Трите сестри – тогава на 13, 14 и 18 години – прекарват целия си живот заключени в малка стая в столичния квартал „Люлин“. Те никога не са посещавали детска градина или училище, не са имали приятели и не им е било позволено да излизат навън. Живеели са в пълна изолация и мизерия.

След като дядо им разкрива ужасяващата истина пред цялата страна, той е убит от дъщеря си и зет си. Двамата родители са осъдени съответно на 18 и 15 години затвор. Едва тогава момичетата са изведени от дома си и настанени в институции, а държавата за първи път научава за тяхното съществуване.

„Като малка много обичах да рисувам. Спомням си, че когато е имало по-напрегнати ситуации, съм си взимала молив и съм рисувала. Това ме успокояваше. Рисуването беше моето спасение“, спомня си Богомила.

Сблъсъкът с реалността

Излизането в големия свят след години на изолация е шок. Боги описва преживяването като спускане в реалност, за която дотогава само е чела в книги и е гледала по филми. „Аз съм доста любопитен човек. Обичам да откривам нови неща. Бях развълнувана да преоткрия света“, разказва тя.

След трагедията трите сестри са настанени в Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания. Това е единственото място, където институциите успяват да ги съберат заедно. „Ние искахме да сме заедно, за да се подкрепим. Всичко, което преживявахме тогава, беше по-лесно, защото бяхме заедно“, обяснява Богомила.

Абсурдите на системата и волята за промяна

На 13-годишна възраст Боги тръгва на училище – директно в първи клас. Социалните работници бързо забелязват, че тя може да чете и пише, тъй като в дома им е имало книги и енциклопедии.

Записват я на самостоятелни консултации, но на 15 години се налага да посещава редовно четвърти клас. „Беше ми странно, защото бях с 10-годишни деца“, признава тя.

Въпреки трудностите, в институцията тя намира нещо, което никога не е имала – възможност за общуване и първи приятелства.

„Като се срещаш с различни хора, можеш да приемеш от тях както положителните, така и негативните неща. Избираш кое би взел като добър и лош пример и така се изграждаш като човек“, разсъждава момичето.

След четвърти клас обаче системата ѝ поднася нов абсурд – преместена е в училище за глухи, за да може и по-голямата ѝ сестра да започне да учи и двете да останат заедно. Учителите я съветват да остане там заради по-ниските изисквания, но Богомила има други планове. „Наумих си, че няма да стоя там. Вече знаех, че искам да се занимавам с графичен дизайн, анимация и компютърен дизайн“, разказва тя. С помощта на частни уроци и подкрепата на възпитателка, тя успява да кандидатства и е приета в паралелка с фотография.

Да продължиш напред

Днес Богомила е в 11-и клас на самостоятелна форма на обучение и работи в магазин за арт материали. Живее с по-голямата си сестра, като двете често посещават най-малката, която е с тежко увреждане и е настанена в специализирано заведение.

Тя решава да разкаже историята си сега с ясна цел: „Искам да покажа, че колкото и лошо да ти се е случило в миналото, през каквото и да си минал, можеш да се изправиш, да го превъзмогнеш и да продължиш напред“.

Според нея проблемът е както в пропуските на институциите, така и в безразличието на обществото, където хората често си казват: „Това не е мой проблем, не трябва да се меся“.

Запитана кой ѝ е помогнал най-много, Боги е категорична: „На първо място човек трябва сам да си помогне. Сам трябва да осъзнаеш, че трябва да продължиш напред и да си следваш целите. На второ място са всичките ми приятели, неправителствени организации и социални работници, които са били до мен всеки ден“.

Мечтата ѝ днес е ясна: „След 10-20 години се надявам на края на някои анимационни филми отзад да се изписва и моето име. Искам да имам собствена къща, да създам една арт атмосфера около себе си. Но най-вече искам да вдъхновявам хората и да помагам на други деца и младежи, които минават през нещо подобно“.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Пълен абсурд: Жена беше принудена да осинови собствените си деца заради остарял закон

Автор Антония Михайлова