След историческата победа на Дара на „Евровизия“, вниманието на публиката не остана само върху музиката. Наред с еуфорията около успеха на певицата интересът към личния ѝ живот нарасна неимоверно, а социалните мрежи се изпълниха с въпроси за човека до нея – съпруга ѝ д-р Ервин Заимов.

Повод за любопитството стана интервю на Дара за CNN Türk, в което тя споделя, че съпругът ѝ е от турски произход и често ѝ помага с езика по време на пътуванията им до Турция. Певицата признава, че все още се затруднява с турския, въпреки че двамата редовно посещават Истанбул и Одрин, където живее част от семейството на Ервин.

Интересът към него бързо се прехвърли и върху корените му. Според публикации в медиите д-р Заимов е родом от Дулово – район, известен с присъствието на една от най-интересните и често неразбрани религиозни общности на Балканите – алевитите, известни още като алиани или къзълбаши.

Алевитите и тежестта на предразсъдъците

Така покрай една любовна история и един музикален триумф в общественото пространство отново се появиха въпроси за общност, около която десетилетия наред се трупат митове, легенди и спекулации.

Сред най-често повтаряните твърдения е старият слух за така наречения обичай „док караштърмъ“ – легенда, според която семейства си разменяли партньорите. Самите алевити категорично отхвърлят подобни разкази и ги определят като част от дългогодишни опити за демонизиране на общността. Историците и изследователите също посочват, че подобни обвинения често са били използвани срещу различни религиозни малцинства през вековете.

Днес най-голямата алевитска общност живее в Турция, където броят им според различни оценки достига между 10 и 20 милиона души. Значителни групи има още в Германия, Сирия, Ирак, Северна Македония, Албания и България, включително в райони като Разградско, Силистренско и Дуловско.

През вековете алевитите често са били обект на подозрения и преследване, което обяснява защо около тях са възникнали толкова много митове и неразбиране. Въпреки това те успяват да съхранят своята идентичност, култура и традиции до днес.

Но кои всъщност са алевитите?

Зад шумните спекулации и интернет легенди стои една много по-интересна история – тази на алевитите, една от най-загадъчните и същевременно най-хуманистично ориентирани общности в ислямския свят. Алевизмът е едно от най-интересните и своеобразни течения в ислямската традиция. Формира се в Анадола между XIII и XVI век под влияние на шиитския ислям, суфизма, древни тюркски вярвания и местни културни традиции. В центъра на духовния им свят стои Али – братовчед и зет на пророка Мохамед, когото алевитите почитат като символ на справедливостта, мъдростта и духовното съвършенство.

Алевитите почитат и дванадесетте имами от шиитската традиция и отбелязват поста на Мухарем в памет на Хюсеин през 680 г. – внука на пророка Мохамед, загинал в битката при Кербала. За тях това е време на размисъл, скромност и духовно пречистване.

Алевизмът – философия на човека, толерантността и духовното израстване

За разлика от по-консервативните течения в исляма алевитите поставят в центъра на своята философия не строгото спазване на религиозни предписания, а човека – неговия морал, съвест, знание и духовно усъвършенстване. Неслучайно сред най-често повтаряните принципи в общността са любовта към ближния, толерантността и уважението към различния.

Мнозина изследователи определят алевизма не просто като религия, а като цялостна житейска философия. В нея особено силно присъства идеята за вътрешното духовно израстване на човека, а според част от алевитските традиции душата преминава през различни етапи на усъвършенстване по своя път към съвършенството.

Техният религиозен живот също се различава от познатите представи за исляма. Те не възприемат джамията като основен център на поклонение. Вместо това се събират в специални духовни домове, наречени джемеви, където се провежда най-важният им обред – Джем. Самата дума означава „събиране“ и символизира единството на общността. Джем е едновременно молитва, духовен разговор, морално наставление и обществен форум, в който се обсъждат важни въпроси и се търси помирение между хората.

ЗВЕЗДИ

Автор Евелин Попадийна

Формулата на успеха: феноменът DARA и Ервин Иванов

Автор Евелин Попадийна

Равнопоставеността като основа на алевитската вяра

Една от най-характерните особености на алевитската традиция е, че в ритуалите мъже и жени участват заедно и на равни начала – нещо необичайно за голяма част от ислямския свят. Всички присъстващи се наричат „джан“ – души, без разделение по пол, социален статус или богатство. Именно затова алевитската общност често е определяна като една от най-равнопоставените религиозни общности в Близкия изток и Анадола.

Танцът Семах – свещеното въртене на душите

Особено впечатляващ е ритуалът Семах – свещено въртене в кръг под звуците на саз или баглама. За външния наблюдател това изглежда като танц, но за алевитите представлява дълбоко духовен акт. Кръговите движения символизират движението на планетите във Вселената, единството между човека и божественото и вечния кръговрат на живота. Музиката не е просто съпровод на ритуала – тя е негово сърце. Чрез древни песни, наречени „нефес“, поколения наред са съхранявани историята, паметта и духовните послания на общността.

Човекът като „най-великата книга“

Любопитен факт е, че много алевити вярват, че истинската чистота не е въпрос на външни ритуали, а на вътрешно състояние. Затова в техните духовни учения човекът често е определян като „най-великата книга“, която трябва да бъде прочетена и разбрана. В центъра стои убеждението, че пътят към Бога минава през уважението към човека.

Именно тази комбинация от мистицизъм, музика, философия, равнопоставеност и силно развито чувство за общност превръща алевитите в една от най-интересните и най-малко познати културно-религиозни групи в региона. Общност, за която през вековете са се раждали безброй митове, но чиято истинска история се оказва далеч по-богата и по-впечатляваща от легендите.

Колкото до Ервин Заимов, общественото внимание към него вероятно ще продължи още дълго след триумфа на Дара. Но зад шумните спекулации и сензационните твърдения стои една много по-интересна история – историята на древна общност, която от векове пази своята култура, музика, философия и разбиране за света.