Трудно е да се сбогуваш с хора като Любен Дилов-син. Дори и да не ги познаваш лично. Те просто са част от обществения живот, от бохемската страна на хайалйфа, от телевизията, радиото, социалните мрежи. От страната на интелекта, от страната на онези, които знаят как да поднесат и критиката, и самоиронията, и иронията. Знаят как да бъдат словесно и удобни, и неудобни едновременно. Трудно е да се сбогуваш и да обхванеш в няколко изречения такава личност. Понякога думите са излишни, просто защото не са достатъчни.

Той беше от онази вече рядка порода хора, които знаеха как да гледат по леко циничен начин на всичко без да има нищо пошло или вулгарно в това. Самоиронията беше най-силната му подправка. Шегите - истинско интелектуално оржие. И дори горчивата истина знаеше как да поднесе елегантно. А как се получаваше, когато всъщност беше и толкова директен – дар слово, може би вродена мъдрост и опит. Не знам. Предполагам. Но да ценим хората на словото и на непринудената оригиналност трябва да ни стане навик. И когато са живи, защото стават все по-малко.

Freepik

Днес, ден преди да изпратим Любен Дилов-син по последния му земен път и да му пожелаем светлина и мир към вечността, ще си припомним най-силните му крилати фрази и коментари:

„Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат“.

„Животът е един от най-трудните“.

"Така и не се научихме на добро и лошо, така и не разбрахме кое е грях и кое - праведност. Поне се забавлявахме".

“Искам да ти кажа, че няма лош избор. Всеки избор е добър, стига да не съжаляваш, че си го направил”.

„В България свободата на словото е гарантирана от конституцията. Но никой никога не е обещавал нещо за свобода след словото!“

„Жената е единственият вреден навик, който може сам да те изостави. Любовта убива времето, времето убива любовта.“

„Преди години възпитанието, невинността и срамежливостта пречеха на 19-годишно момиче да седне в скута на 50-годишен собственик на автокъща. Днес пречи жестоката конкуренция!“

Bulphoto

Кой е Любен Дилов-син

Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Той бе един от най-известните сатирици, журналисти, обществени личности, режисьори и политици в България. Следата, която остави в живота тук, дълго ще се помни и вероятно дълго ще приемаме от изказаните му мъдрости. С две думи Любо Дилов беше от онези хора, за които се казва „голяма работа беше този човек“.

Той е син на писателя Любен Дилов. Завършвса 32-ро училище, а след това продължава следването си във факултета по журналистика. Редактор е в няколко печатни издания, като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.

Златната ера в професионалния живот на Дилов е телевизионната, която започва от 1990 година. Участва в създаването на „Ку-ку“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“ и др.

Дилов влиза в политиката още през 2001 г. с движение „Гергьовден“.

Като писател той издава над 10 книги, като сред заглавията са „TILT. Началото“, „Неспасяемият език или детството на идиота“, „Усмихни се България: Сатира“ и „FасеБуки Т.III: Житейските възгледи на Дремещата в мен свиня“.

Биографията на Любен Дилов-син е впечатляваща и е трудно да бъде обхваната в пълната ѝ цялост. Но това, което той носеше със себе си навсякъде и се усещаше от всяка дума, която изрича, определено е рядкост и ще помним завинаги – почеркът на сатирата, интелекта и ерудицията.

Любен Дилов-син си отиде от този свят на 2-ри юни 2026 г. в София след усложнения, породени от инфаркт през месец април в Рим.