100 години от рождението на Константин Коцев - един от най-обичаните, най-интелигентните и пластичните като душевност и присъствие комедийни актьори на българската театрална сцена, актьор от "Златните години" на Сатирата. Това написаха в своята фейсбук страница от Сатиричен театър "Алеко Константинов".

Когато го питат има ли роля, която би искал да изиграе, той отговаря: "Ами тази, която не познавам. Тя е като любовта. Да я срещнеш, без да я знаеш. Това, което ще дойде, ако дойде, е най-хубавото. Не съм се отказал да чакам. Ще чакам до последен дъх!"

Константин Коцев е роден на 4 юни 1926 г. в Цариград, Турция. Актьорът се изявява на сцената още като дете, на 8-9-годишна възраст в Детската театрална школа на Николай Фол. Въпреки това той не кандидатства във ВИТИЗ, а започва да учи право в Софийския университет. Още там приятели провокират бъдещия артист да се премести в театралния институт, но Константин Коцев остава в правния факултет и завършва право през 1950 г., за да докаже: "че може да бъде сериозен човек".

След като се дипломира като юрист, той записва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1958 г.

Той е един от основателите на Сатиричния театър, на чиято сцена е от 1959 до 1984 г.

Знаменити негови роли на сцената на Сатирата са: Жевакин в "Женитба" на Гогол, Тартюф в едноименната комедия на Молиер, Гоца Герасков в "Суматоха" и Исай в "Януари" на Радичков, както и ролите му в "Час пик"от Ставински - Обуховски, на Владимиров в "Големанов" – в сценичния вариант за Сатиричния театър от Стефан Цанев, в моноспектакъла "Дневникът на един луд“, изигран и режисиран от самия от него.

Той е може би единственият актьор в Сатирата, който превръща всеки етюд в интелектуална игра. Една от най-съвършените дисекции на човешката природа актьорът прави в моноспектакъла си "Дневникът на един луд" по Гогол, на който е и режисьор. Пацо, както го наричат колеги и приятели, готви четири години 33-те страници текст.

Актрисата Татяна Лолова пише за него в спомените си: "Константин Коцев се отличаваше с интелигентността и начетеността си, беше гейзер от остроумия... Когато същество като Пацо е посетило земята, то остава в спомените на близките си, на онези, които са го познавали. Те ще го носят в сърцето си, в ума си. Онези, които идват сега, ще могат да го гледат, но, за съжаление, те няма да усетят човешкото му обаяние, защото личният контакт не може да се предаде. "

Днес Константин Коцев продължава да присъства в сърцето на Сатирата – със своя запазен почетен стол в Голяма зала „Щастливеца“, на ред 14, място 9.

Ликът му е част и от стенописа „Небесен театър“ в централното фоайе – редом до големите имена, превърнали Сатирата в културен феномен.

На 20 март тази година в театъра откриха е неговата маска, заедно с тези на Катя Паскалева и Васил Попов – артисти, оставили незаличима следа в паметта на театъра и на своята публика.

Шест години играе в Театър "София", а от 1990 г. е артист на свободна практика.

Някои актьори никога не слизат от сцената. Дълбок поклон пред паметта и таланта му, пишат още от Сатирата.

Снимки: Сатиричен театър "Алеко Константинов"

НОВИНИ

Автор Евелин Попадийна

Наградите „Аскеер“ 2026: Големите отличия отидоха при Мария Стефанова и Младен Младенов

Автор Евелин Попадийна