"Дай да измислим нещо", "И сега к'во правим" - чували сме подобни изрази, многократно. Те са добрезагнездени в народопсихологията ни. Особено когато нещо сме сбъркали и не щем да си понасяме последствията и хейта. Особено след като ставаме известни за 1 час с впечатляващата си агресия, активирана от нищото. То да го облечеш в думи, ама каквото и да кажеш - слабо. Гледката как едно детско розово колело се влачи под гумите на джип казва всичко.

Какво се случи до онази череша в село Лесново в неделя

Да преговорим: неделя вечер, мъж е на разходка с детето си. Мястото е село Лесново, окръг Елин Пелин. Навън е топло, черешите са узрели. Бащата и детето спират до крайпътното дръвче и правят онова, което всички правим - късат няколко череши от дървото. Колко по-нормално може да бъде това?

Задава се господин (по думите на бащата във видимо не особено трезво състояние) и се почва класическа бг разправия в стил "тая череша е моя". С две думи - не пипай. Във видеото, което бащата е споделил, той обяснява изключително спокойно и възпитано, че се извинява (за тия няколко откъснати череши) и моли агресора с джипа да се успокои. Защото през това време този агресор вече е подпрял колелото на детето с гумите на джипа. Разправията става все по-впечатляваща, когато онзи влачи колелото на детето с колата си.

Съпругата на агресора лично казва пред камерата "снимайте го и го пратете на полицията, това е мъжът ми". А на всичкото отгоре тя пояснява и че черешата на раздора всъщност не е тяхна.

Следват много, много тежки обиди. Човекът е толкова агресивен и яростен (щото берат черешата, дето не е негова), че заваля обидите, които изрича. При това пред детето на бащата, което едва си поема въздух от сълзи. Всъщност, просто вижте това видео:

Дай да измислим нещо

Идва нов ден. Жалбата в полицията е подадена от бащата и детето. Видеото е качено. Агресорът става известен с имената, телефона и адреса си. Разбира, че май нещо е объркал. И звъни на бащата с култувия бг израз "дай да измислим нещо". А как се представя ли? С "добро утро, "Хау ар ю" (англ. "как си"). Аз съм Ивайло Иванов, онзи, дето ти прекрати брането на череши". Очарователно, нали?

"ВдигнАхме нещата за нЕма нищо, за три череши", вика Ивайло. Бащата на детето достойно му отговаря, че няма да остави нещата така. Че не се налага той да прави нищо, но съвсем скоро ще бъде потърсен от съответните институции.

Тук е добре да подчертаем възможно най-правилната реакция на бащата - без отговор на агресията, без обидни думи, без физическо посегателство. Без заплахи, без дори да повиши тон. Спокойно, учтиво и напълно точно. Браво!

И в края на деня какво имаме - едно дете, травмирано завинаги. За две череши. Едно прегазено колело - нещо като символика за желанието на тоя човек да счупи едно лято от нечие детство. А може и да не е лято, може това момиченце да носи тази история в душата си цял живот. За две череши.