Естер Войчицки е майка на три изключително успешни жени – бившата изпълнителна директорка на YouTube Сюзън Войчицки, съоснователката и изпълнителна директорка на 23andMe Ан Войчицки и педиатъра д-р Джанет Войчицки. Според нея една от най-големите грешки на съвременните родители е, че правят твърде много вместо децата си.

Getty

Големият проблем на съвременното родителство

Ето един тревожен сигнал към родителите: правим твърде много за децата си. Именно оттук се ражда така нареченото „хеликоптерно родителство“ – когато непрекъснато премахваме препятствията по пътя им, за да не се налага те сами да се справят с трудностите.

Когато бях млада майка, следвах много правила, които не винаги бяха популярни. Но най-важното от тях беше:

„Не правете за децата си нищо, което те могат да направят сами.“

При моите дъщери това проработи. И трите изградиха впечатляващи кариери. Сюзън стана изпълнителен директор на YouTube, Джанет – лекар, а Ан – съосновател и изпълнителен директор на 23andMe. Всяка от тях успя да се наложи в силно конкурентни професионални среди, доминирани предимно от мъже.

Спрете да обгрижвате децата прекалено

Колкото повече вярвате, че детето ви може да се справи само, толкова по-уверено и самостоятелно ще стане то.

Ключът е в постепенното обучение. Методът е прост:

„Аз правя – ние правим – ти правиш.“

Първо показвате как се прави нещо, после го правите заедно, а след това оставяте детето да поеме отговорността.

Малките ежедневни задачи изграждат големи умения

Този подход може да се приложи към много обикновени дейности:

Събуждането

Нека сами настройват алармата си.

Обличането

Позволете им сами да изберат дрехите си.

Храненето

Дайте им прости задачи като разбъркване на сместа за палачинки, почистване на кутията за обяд или подреждане на масата.

Подготовката за училище

Нека сами проверяват дали всичко необходимо е в раницата им.

Организирането на свободното време

Позволете им да измислят идеи за уикенда или следучилищните занимания.

Домашните работи

Не е нужно всичко да бъде перфектно. Нека се учат от грешките си.

Защо домашните задължения са толкова важни

Домашната работа играеше важна роля в нашето семейство, споделя Естер Войчицки. Миенето на съдове беше една от основните задачи. И трите ми дъщери се качваха на малко столче пред мивката и помагаха след вечеря.

Когато пазарувахме, ги молех да изберат два килограма ябълки. Те трябваше да подберат хубавите плодове, както предварително бяхме упражнявали и сами да ги претеглят. Ако надвишавахме бюджета за покупки, заедно решавахме от какво можем да се откажем.

Така децата не просто помагаха – те учеха как работи реалният живот.

Не очаквайте съвършенство

Очаквах дъщерите ми сами да оправят леглата си всяка сутрин. Честно казано, легло, оправено от дете, понякога изглежда така, сякаш то още спи в него. Но не спорех за това. Важно беше не да го направят перфектно, а да го направят сами.

Истинското майсторство идва чрез повторение

Като преподавател по писане научих един важен урок, казва Естер Войчицки.През 80-те и 90-те години много учители смятаха, че добрият преподавател трябва да поставя толкова високи изисквания, че голяма част от учениците да се провалят. Аз не вярвах в това.

Забелязах, че учениците, които получаваха слаба оценка на първата си работа, често губеха мотивация и започваха да вярват, че никога няма да се справят добре.

Затова им позволявах да преработват заданията си толкова пъти, колкото желаят. Оценката се базираше на крайния резултат.

Когато дойде време за държавните изпити, моите ученици се представяха сред най-добрите в щата.

Това, което исках да възнаградя, беше ученето и положените усилия, а не това да успееш от първия път.

Децата са по-способни, отколкото предполагаме

Разбира се, не говоря за това да карате децата да правят неща, които не разбират или не могат да изпълнят. Не говоря и за това да ги оставяте в опасни ситуации, допълва Естер Войчицки.

Идеята е друга – да ги научим как да се справят с предизвикателствата на живота.

Един от най-важните уроци, които дадох на дъщерите си, беше следният:

Единственото, което можем истински да контролираме, е нашата реакция към случващото се.

Самостоятелността създава увереност

Когато вярвате на децата си и им позволявате сами да вземат решения, те започват да се чувстват по-ангажирани, по-уверени и по-силни. А когато едно дете повярва в собствените си способности, възможностите пред него стават практически неограничени.