В навечерието на една от онези редки музикални вечери, които не просто се слушат, а се преживяват, в Камерна зала „България“ ще се отвори пространство за памет, емоция и въображение. На 28 юни от 19 ч. сцената ще се превърне в своеобразен портал към епохата на Виенския сецесион (Wiener Moderne), разказан през погледа на една от най-вдъхновяващите и противоречиви музи на XX век – Алма Малер-Верфел. В основата на музикално-театралната фантазия стои нейният вътрешен свят, писмата и срещите ѝ с Густав Малер, а музикалната тъкан се разгръща чрез произведения на Рихард Щраус, Албан Берг, Александър фон Цемлински и Ерих Волфганг Корнголд, вплетени в деликатен диалог между слово и музика.

В образа на Алма се превъплъщата актрисата Йоана Буковска-Давидова, а музикалните изпълнения са поверени на сопраните Мариана Панова и Милена Гюрова. На рояла ще чуем виртуозния пианист Стефан Врачев – солист на Софийска филхармония.

Мариана Панова, Снимка: Личен архив

Коя е Мариана Панова

В проекта сопраното Мариана Панова се превръща в глас на епохата – артист с дълбока душевност и впечатляваща международна кариера. Завършила е Националната музикална академия в София в класа по оперно пеене на проф. Юлия Винер, носител е на редица български и международни отличия. Кариерата ѝ започва с покана от маестро Антон Гуаданьо в операта в Палм Бийч, където изпълнява роли като Олга в „Федора“ и Мими в „Бохеми“.

Изявява се на сцени във Франция, Ирландия, Испания, Нидерландия, Белгия, Италия, САЩ, Мароко и Алжир, с централни роли като Виолета в „Травиата“, Тоска, Донна Анна, Лучия ди Ламермур, Маргарита във „Фауст“, Антония, Гутруне и много други. От години е солист на Пловдивската опера, където създава ярки превъплъщения в „Палячи“, „Кармен“, „Прилепът“, „Фалстаф“, „Трубадур“, „Катерина Измайлова“.

Отличена е с номинация за „Кристална лира“, Награда „Пловдив“ и отличия за ярки сценични превъплъщения, включително в „Човешкият глас“ на Пуленк и „Семейство Адамс“. Тастролира активно и се изявява и в камерни концерти със „Софийски солисти“ и КласикАрт квартет, а настоящото участие е нейно пето в рамките на Софийски музикални седмици.

Мариана Панова, Снимка: Личен архив

Ето какво споделя Мариана Панова пред Woman.bg броени дни преди концерта:

Преди да отговоря на въпросите ви, искам да отбележа радостта си, че участвам в реализирането на този концерт-спектакъл, чийто идеен двигател е Милена Гюрова и авторът на драматургичния колаж Ивайло Гюров, базиран на писмата и текстовете от Алма и Густав Малер. Благодаря им, че ме „забъркаха“ в този проект, а също така благодаря на проф. Момчил Георгиев, който ни покани на сцената на Софийски музикални седмици!

Освен идеен двигател Милена Гюрова е и другият солист в нашия концерт. Любовта ни към тази музика ни събра и нямам търпение да видя плодовете на творческото ни пътешествие.

Мога да кажа как подготовката за този концерт е провокирала конкретно мен. Даде ми възможност да навляза в невероятната любовна история между Густав и Алма Малер. Да открия кои са те! Да се запозная и с човека Густав Малер и с неговата муза Алма. В неговите писма намирам такава откритост, такава жажда за диалог, интимност и обич, които рядко съм срещала и това ме развълнува дълбоко.

Мариана Панова, Снимка: Личен архив

- В навечерието на този изключителен проект как бихте описали състоянието, в което навлизате, докато се подготвяте за срещата с музиката на Малер, Щраус и Берг?

- Тръпнеща да представя на публиката образите, които са се отпечатали в мен от срещата ми с вдъхновението на Малер, Щраус, Берг и непреходната им музика, а също така и на Алма Малер, Цемлински и Корнголд.

- В този спектакъл Алма Малер е водещият разказвач. Какво открихте в нейния свят, което най-силно резонира с вас като жена и артист?

- Да заживее с гений не е било лесно дори за жена като Алма Малер. Густав е предложил на Алма цялата си любов на която е способен, да станат едно цяло – в замяна, тя да пожертва пътя си на бъдещ композитор. Труден избор! Да се развива като бъдещ композитор без Малер или да развие личността си в общуване с Малер, с мислите му, с музиката му.

Имаме щастието Алма Малер да бъде представена от Йоана Буковска, чиято актьорска зрялост ще извади дълбочини, които не сме подозирали.

- Има ли момент в този концерт, който лично за вас е най-силен емоционално?

- Повечето текстове ми въздействат много силно. Например в песента „Вдишах благоуханен аромат“ почувствах как аромата на липовия цвят се превръща за обичащия в самата любов към любимата. Въображението му вижда любовта във всичко, защото е изпълнено от нея! Това въздейства силно!

- Музиката тук е преплетена с писма, дневници и поетика. Къде за вас започва границата между изпята фраза и изговорена истина?

- При големите композитори словото и музиката се преплитат във вътрешен танц. Нищо не е самоцелно. Поезията не е поза, а съкровен израз на истината за автора. При тях единението между слово и музика разкрива истина, по-голяма от онази, която нашето съзнание може да обхване.

- Програмата включва изключително различни музикални вселени – от интимните песни на Малер до драматичната експресия на Щраус. Как превключвате между тези емоционални светове на сцената?

- Трудно е наистина. Всеки от тях е отделна вселена. От една страна е изпитание да посегнеш към тази гениална музика, от друга страна откровенията им са толкова въздействащи, че не можеш да им устоиш. Гледам смисълът да е водещ, да се смиря и навляза в дълбочина, докъдето ми позволяват силите.

Мариана Панова, Снимка: Личен архив

- Имате богат репертоар на сцени в различни части на света – има ли оперен образ, който чувствате като свой вътрешен двойник или най-близък до характера ви?

- Имам образи, които чувствам по-близки, но чрез всеки един образ се опитвам да обогатя себе си. Преди пеех често Травиата и живеех с нейния образ. После Тоска, Норма, Недда от Палячи ги чувствах много близки. Колкото и странно да ви звучи, открих, че тъмните образи ме обогатяват най-много. За мен работата върху Катерина Измайлова беше едновременно и най-разтърсваща, и най-разгръщаща.

- В личен план как съчетавате интензивността на оперната професия с необходимостта от вътрешна тишина и баланс? Имате ли ритуал преди излизане на сцена?

- Все повече имам нужда от тишина, за да чуя мислите си, за да се отделя от ежедневното си съзнание. Пуснеш телевизора, отвориш фейсбук и става шумно и пренаселено. Стремя се, особено преди концерти, да оставам сама в тишина, йога, дишане…

Също така това, което е балансиращо за мен, е, че с моя приятел слушаме симфонична музика, четем, превеждаме, разговаряме, споделяме моето и неговото творчество. Това е дар за мен.

- Проектът носи силно женско присъствие – Алма Малер, музата, актрисата на сцената. Какво означава за вас женският глас в музиката днес – сила, уязвимост или нещо друго?

- Имам щастието да живея във време, в което можеш да си творец независимо от пола, тази свобода е извоювана от всички жени преди нас и е голям дар. Имало е години, в които това е било много трудно, но въпреки това жени са успявали и те са оставили следи в световната история. Въпрос на избор и смелост е да откриваш и бъдеш себе си - и силна, и уязвима. За мен творецът е творец, когато развива цялостност и полът вече не е решаващ.

- В един толкова забързан и различен от епохата на Сецесиона свят, какво според Вас може да даде този спектакъл на днешния зрител, когато се докосне до него?

- Публиката може да се пренесе отвъд. За час и половина да забрави агресията и безпокойството от света. Да попътува чрез музиката и текстовете в свят на красота, любов и истина.

- Ако трябва да предадете само едно чувство на публиката след този концерт в Камерна зала „България“, кое би било то?

- Образът на любовта е замъглен и затрупан от фрази и клишета. Искрено се надявам с нашите изпълнения да отмахнем сенките и направим образа на истинската любов с една идея по-ясен и по-жив.