Има хора, които винаги постигат успехи. А за тези с наистина големите успехи в повечето случаи казваме, че просто са имали късмет. Че съдбата ги харесва и им нарежда всичко, както трябва. Но истината е, че това изобщо не е така. В повечето случаи става дума за труд и вяра. И да не забравяме - характер.

Върху тази тема изглежда се е замислила Ирина Тенчева, която в момента споделя красиви морски кадри от Гърция. Но за разлика от много други популярни дами, които публикуват парчета лукс и топ тяло по бански, Ирина споделя съвсем друга естетика. Изискан стил и много финес. И най-вече постове, които ни карат да се замислим за много неща. Този път върху силата на вечното недоволство, културата на мрънкането и невъзможността да оценим факта, че сме тук и можем да променяме, да СЕ променяме и да съчиняваме реалността си. Ето какво написа Тенчева на фона на морска идилия:

"Има хора, които измерват своята значимост в “света на възрастните” през умението си да откриват несъвършенствата навсякъде. Те дефинират живота си през неудобствата, несгодите, малките и големи нещастия, разочарованията, пропуските, несъвършенствата… извън тях. 

Според популярното правило на Малкълм Гладуел, за да достигне човек ниво на майсторство в дадена област, са необходими около 10 000 часа целенасочена практика. Ето колко време от живота ни отива, за да станем наистина добри в нещо:

* по 1 час на ден → ~27 години
* по 2 часа на ден → ~13.5 години
* по 3 часа на ден → ~9 години
* по 4 часа на ден → ~7 години
* по 6 часа на ден → ~4.5 години
* по 8 часа на ден (като работа) → ~3.5 години

Когато човек прекарва години в ежедневно упражняване на недоволство, той реално инвестира хиляди часове в това.

И резултатът е същият като при всяко друго умение — става майстор. Майстор на хейта. Майстор на драмата. Майстор-песимист.

Това, което искам да кажа с този пост е, че каквито и други таланти да имат такива хора, те винаги остават в сянката на вечното им недоволство. С това ще ги запомнят. 

Има хора. Навсякъде- дори на най-красивия плаж. Винаги - дори в най-съвършения летен ден. За тях пясъкът е прекалено горещ. Музикатa- прекалено силна. Водата- прекалено студена. Децата им - прекалено игриви. Цените - прекалено високи. Ваканцията - просто прекалена. Но то пък и “вкъщи” - едни съседи. За колегите - по-добре да не повдигаме въпрос. А във Фейсбук - няма да им стигне живот да поправят всички статуси и съдби.В

секи човек може да се промени по всяко време докато е жив."