Софийската районна прокуратура започна проверка срещу таксиметровия шофьор, публикувал в социалните мрежи видеозапис на своя 21-годишна клиентка, заснета в очевидно уязвимо състояние след употреба на алкохол, информираха медиите у нас.

Разследването е възложено на отдел „Киберсигурност" към ГДБОП, като прокуратурата е разпоредила незабавни действия за премахване на видеото от интернет. Проверява се дали са налице данни за извършено престъпление, включително хулиганство, или случаят следва да бъде разгледан от Комисията за защита на личните данни.

Говорителят на Софийската районна прокуратура Александра Стефанова подчерта в ефира на Нова тв, че законът дава по-голяма защита на лица, които не са публично популярни. По думите ѝ фактът, че младата жена е била в нетрезво състояние, може да бъде отчетен като утежняващо обстоятелство, тъй като, по думите ѝ, личното достойнство на лицето се поставя в изключително негативна светлина пред обществото.

При доказано престъпление законът предвижда лишаване от свобода до две години, пробация или обществено порицание.

„Защото така съм решил"

Таксиметровият шофьор Петър Караиванов, който публикува съдържание в TikTok и признава, че има около 200 подобни видеа с клиенти, не изрази съжаление за действията си.На въпроса защо е публикувал именно този запис, той заяви: „Защото така съм решил" и добави: „Тази случка тя ще я запомни и ще знае да не прави друг път такива неща."

По време на самото пътуване момичето многократно моли шофьора да не бъде снимано.

„Защо снимаш?", след което казва: „Аз, разбира се, ще ви платя. Само да се заредя."

А малко по-късно през сълзи го моли: „На всеки се случва да се напие."

„Отвратително се почувствах"

В интервю след случая младата жена разказва, че е поискала клипът да бъде изтрит още същата сутрин. Споделя, че се е почувствала отвратително и абсолютно унижена. Момичето допълва още, че най-големият ѝ страх е бил видеото да достигне до близки, роднини и работодатели.

Според разказа ѝ шофьорът е отказал да премахне видеото, като ѝ написал, че клипът е станал „вайръл" и до вечерта ще събере стотици хиляди гледания.

Тук е мястото да се уточни един важен правен факт. В България няма обща забрана да бъде заснеман човек на публично място, но публикуването на подобен запис е съвсем различен въпрос. Когато видеото позволява човекът да бъде разпознат и го поставя в унизителна, компрометираща или уронваща достойнството му ситуация, могат да се приложат разпоредби от Конституцията, Закона за защита на личните данни (GDPR), Закона за задълженията и договорите, както и разпоредби от Наказателния кодекс при наличие на престъпление. Именно затова прокуратурата изрично е посочила, че законът предоставя по-висока защита на непубличните личности.

Подобен подход съществува и в повечето европейски държави – във Франция, Германия, Австрия и Италия например правото върху собствения образ е значително по-силно защитено и публикуването на унизителни кадри без съгласие може да доведе до гражданска, а в определени случаи и наказателна отговорност.

Какво казва законът в България и Европа?

България

В България защитата на личността произтича от няколко източника: Конституцията (чл. 32, ал. 2) забранява заснемане, записване и следене без съгласие, освен в предвидени от закона случаи.

GDPR (Общ регламент за защита на данните) третира образа като лични данни, когато човек е идентифицируем, което означава, че публикуването на видео изисква правно основание и съобразяване с правото на личен живот и достойнство.

При нанесени вреди като унижение, стрес или накърнена репутация, потърпевшият може да търси гражданско обезщетение по Закона за задълженията и договорите.

Ако действията имат по-висока обществена опасност, може да се приложи Наказателният кодекс, включително състави като хулиганство. Санкциите при подобни случаи могат да достигнат до 2 години лишаване от свобода, пробация или обществено порицание. Именно затова прокуратурата в подобни случаи извършва проверки, а законът изрично отчита, че непубличните личности се ползват с по-висока степен на защита.

Франция

Франция има силно развито „право върху собствения образ“. Публикуване на разпознаваем човек без съгласие може да доведе до гражданска и наказателна отговорност.

Наказателният кодекс предвижда: до 1 година лишаване от свобода и глоба до 45 000 евро за незаконно заснемане в частно пространство; до 1 година затвор и до 15 000 евро глоба за публикуване без съгласие.

Германия

В Германия защитата е уредена чрез Kunsturhebergesetz (KUG) и §201a StGB. Особено строго се наказва разпространението на изображения на човек в безпомощно или силно унизително състояние.

Санкции: до 2 години лишаване от свобода или глоба, ако изображението уронва достойнството или показва безпомощност и е разпространено без основание.

Австрия

Австрийското право защитава личния образ чрез авторското и личностното право. Съдът може да разпореди премахване на съдържанието и обезщетение, а при определени случаи се ангажира и наказателна отговорност.

Италия

Италия също защитава личния образ чрез гражданското и медийното право. Публикуване без съгласие е допустимо само при ясен обществен интерес или журналистическа необходимост, иначе може да доведе до обезщетения и санкции.

Общият европейски принцип

В цяла Европа действа един основен стандарт:

Колкото по-уязвим е човекът в момента на заснемане, толкова по-силна е неговата правна защита!

НОВИНИ

Автор Веселина Петрова

Таксиметровият шофьор за видеото, което качи в ТикТок: Не го напарвих, за да дискредитирам момичето

Автор Веселина Петрова

Границата, която не бива да прекрачваме: Лайкове срещу човешкото достойнство

Никой не може да твърди, че прекомерната употреба на алкохол е достойна за подражание. Фактите са такива – младата жена се е прибирала от заведение с приятелки, била е видимо почерпена и е попаднала в неловка ситуация. Това обаче не я лишава от едно основно човешко право – правото на достойнство.

Сега, нека си признаем честно – почти на всеки поне веднъж в живота му се е случвало да се почерпи повече на купон, рожден ден или вечер с приятели. Да не се правим на светци и нравоучители на другите! Една моментна слабост не определя характера на човека, нито му отнема правото да не бъде превръщан в публично зрелище.

Именно тук обществото трябва ясно да направи разграничението между доказването на факт и публичното унижение. Ако водачът е смятал, че записът му е необходим като защита при евентуален спор за плащането, това е едно. Но публикуването му пред стотици хиляди непознати, при положение че самата жена многократно моли да не бъде снимана, вече няма отношение към защитата на права. То се превръща в средство за публично излагане на чуждо унижение.

В демократичните общества свободата да държиш телефон в ръката си не означава свобода да превърнеш унижението на чуждото достойнство в съдържание. Законът в България, както и в голяма част от Европа, защитава именно непубличните личности, когато образът им се използва без съгласие по начин, който ги унижава или компрометира.

Защото между обществен интерес и човешко унижение има граница. И ако започнем да я приемаме за нормална само защото носи повече гледания, утре всеки може да се окаже от другата страна на камерата.