Отиде си легендата на българската театрална сцена Йосиф Сърчаджиев. Новината бе съобщена от дъщеря му Ана Сърчаджиева. Тъжното събитие се е случило още вчера, но изричното предсмъртно желание на Йосиф е било поклонението да бъде в тесен семеен кръг. По тази причина новината е съобщена днес, след опелото.

Йосиф Сърчаджиев бе един от най-известните актьори на съвременната българска театрална сцена. И присъствието му ще остави незабравима следа. Днес почитта си към него изказаха популярни личности и институции. А Георги Тошев сподели и последния си разговор с него.

Слави Трифонов

"Йосиф Сърчаджиев беше велик човeк! Толкова ми е трудно да намеря подходящите думи, с които да ви го опиша. Когато си отиде такъв човек е не само тъжно, а някакси ипразно. Много пъти съм си говорил с него и всеки път съм се изпълвал с огромноудовлетворение, че мога да общувам с такава личност. Наистина ми е трудно вмомента да намеря подходящите думи и затова Ви моля изгледайте това видео. То щеви каже много неща за този човек - Йосиф Сърчаджиев!"

Лили Иванова

"Поклон пред големия български актьор Йосиф Сърчаджиев! Скъпи приятелю, Йосиф Сърчаджиев, почивай в мир!"

Министерство на културата

"Екипът на Министерството на културата изказва съболезнования на семейството и близките на Йосиф Сърчаджиев - една от най-значимите личности в българското театрално и филмово изкуство, с над 50 години активна творческа дейност.

Първите театрални прояви на Йосиф Сърчаджиев са в организирания от него и двамата му братя – Богдан и Николай – домашен театър „101 дупки“. „Правехме и куклено шоу с куклите, които баща ми донесе от Чехия, това ни помогна да увеличим цените на билетите, а когато дойде телевизията, бях между първите деца, които участваха с предаванията на живо“, си спомня големият актьор. За първи път се качва на сцената през 1960 г. - в Народния театър „Иван Вазов“. Тогава е 15-годишен, а представлението е „Сирано дьо Бержерак“, постановката е на Стефан Сърчаджиев. 

Сам израсъл в артистично семейство, той завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1970 г. и след това успешната му творческа реализация обхваща над пет десетилетия, осветени от блестящи изяви на водещи театрални сцени като Театъра на българската армия, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас и още, и още. Поколения зрители се възхищават на превъплъщенията му в едни от най-емблематичните български филми – „Хан Аспарух“, „Време разделно“ и „Черните ангели“. В по-ново време Йосиф Сърчаджиев участва и в българския сериал „Дървото на живота“ по романа „Битието“ на големия писател Владимир Зарев.

Йосиф Сърчаджиев е формирал поколения актьори чрез своята работа и преподавателска дейност и е допринесъл съществено за утвърждаването на съвременния облик на българския театър и кино. Има над 60 роли на театралната сцена, над 50 участия в игралното кино, 30 телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания.

А за своя изключителен принос към българската културата и изкуство Йосиф Сърчаджиев е отличаван с множество престижни награди. Сред тях са „Златен век“ – огърлие на Министерството на културата, „Аскеер“ за изключителни постижения в театъра, както и редица отличия от Съюза на артистите в България. 

„Нашият живот е такъв – с любов да се срещаш със смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо – оня свят. Не бойте се! Няма страшно и това не е тъжно! Тъжното е реалността. А под реалността е красотата.“ – това каза за Българската телеграфна агенция Йосиф Сърчаджиев през 2023 година по повод премиерата на „Януари“. Именно през изминалата година той отбеляза своите житейски 80 години. 

Думите му днес звучат като послание, оставено към всички нас. Йосиф Сърчаджиев бе човек, за когото духовното никога не беше поза, а състояние на духа. В последните години сякаш беше достигнал до най-важните отговори за живота, смисъла и човешкото достойнство. Звезда от такъв ранг – а разговаряше с всеки. И за всеки намираше думи на утеха, надежда и кураж.

Ето какво сподели с публиката в Национална галерия – „Двореца“ миналата година, при отличаването си с най-високата награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие:

„Като гледам колко хора сме тук и някои от тях са по-възрастни от мен - ние сме деца. Радвайте се на живота, вярвайте, че има нещо красиво – тази красота, която идва от Бога и Бог дава на българите огромна енергия. Обичам Ви! Айде – нататъка!“.

Днес в последния му земен път изпратихме голям артист, ярък творец и човек със забележителна духовна сила. И точно така, както той пожела – с усещането, че не си е тръгнал, че е някъде тук, наоколо… С посланието, че трябва да продължим нататък. А с нас остават ролите, гласът, мъдростта и светлината, които ще продължат да живеят в българската култура и в паметта на поколения зрители.

Дълбок поклон пред светлата му памет!"

Съюзът на артистите

"С дълбока скръб и притихнали сърца научихме, че си е отишъл един от най-големите, най-ярките и незаменими стълбове на българския театър и кино – Йосиф Сърчаджиев.

По изрично негово желание опелото му е преминало в тесен кръг, за да бъде запомнен не с кончината си, а с искрящото си присъствие в културния живот на България.Съюзът на артистите в България изразява своите най-дълбоки съболезнования на семейството, близките и на хилядите му почитатели.Светъл полет на голямата ти душа, Йосо! Поклон пред светлата ти памет!"

Георги Тошев

"Йосиф Сърчаджиев.

Последният път му занесох диня. Той поиска сирене. Така някак разговорът започна от най-обикновените неща. А най-важните разговори винаги започват така.

По едно време ме погледна и каза:
„Аз съм опак човек.“

Тогава не разбрах какво има предвид. Днес си мисля, че може би някои хора просто не могат да бъдат прочетени от първата страница. Трябва да ги обиколиш. Да ги изчакаш. Да приемеш, че ще остане нещо, което никога няма да разбереш.

Изглеждаше уморен. Но не и примирен. В погледа му още имаше онова особено упорство на хората, които са платили висока цена, за да останат себе си. Думите идваха трудно след изпитанията, през които беше минал, но всяка беше извоювана. И затова тежеше повече.

Голям артист. Сложен човек. Чешит.

От някои хора не помниш всичко, което са казали. Помниш начина, по който са присъствали. А това е по-дългата памет.

Ще го помня.