С колекцията Chanel Haute Couture есен/зима 2026-2027, по време на Седмицата на висшата мода в Париж, Матийо Блази представи истински магична колекция, вдъхновена от приказките, доказвайки, че една рокля или обувка могат да разказват истории.Ревюто на Chanel Haute Couture есен/зима 2026–2027 започна като отворена книга с приказки. И не каква да е книга, а скъпоценен сборник, принадлежал някога на самата Габриел „Коко“ Шанел.
В тийзъра към колекцията зелено семе, поставено в ръката на малко момиче, пониква сред растения и клонки - деликатна анимация, която сякаш извиква образа на много младата Коко Шанел, току-що напуснала сиропиталището и вече започнала да мечтае за бъдещето си. Бъдеще, което тя сама ще създаде.

Неслучайно по-късно Шанел ще изрече думите:
„Не харесвах живота си, затова си го създадох сама.“
Именно тази мисъл се превръща в ключ към новата Haute Couture колекция на Матийо Блази за Chanel - приказка за съдбата, въображението и силата една жена сама да напише своя живот.
Ревюто започва с класика в стил Блази: розово-лилав костюм, полупрозрачен и от модернизиран туид, с пола и без ръкави, разкопчан, за да разкрие безтегловен сутиен. В ръката си моделът държи оригиналната книга „Les Fées, Contes des Contes“ от библиотеката на Коко.

Магичната история оживява в детайлите. Туидът престава да бъде плат и се превръща в среда на обитание - черно букле, обрасло с перли и златни клонки, каре, разтворено в релефна бродерия като пергола, една повърхност, толкова гъсто инкрустирана с монети, корали и висулки, че изглежда като горска почва, а не като плат.
Градината се мести върху дрехите. Емайлирани свраки кацат на рамото, лакирана кокошка и сребърна птица се люлеят в ръката, а малки чантички, калинки и бръмбари се настаняват в мънистени лози. Цветята присъстват във всякаква форма, която ателиетата познават - стъкло и смола, пера и органза, камелията, преобразена в лъскави черни венчелистчета, разпръснати като паднали цветове върху коприна в цвят слонова кост.

И всичко в тази приказка сякаш е в движение. Лоза се изкачва по тока на обувка, спящо мече се превръща в миниатюрна minaudière, а патенце се преобразява в лебед върху копче. Тук тихо работят métiers d’art на Chanel - пера, изрязани така, че да изглеждат като всичко друго, но не и като пера; конци, вплетени в падащи съзвездия от перли и злато; шапка от рафия, разрошена до нещо диво и почти живо. Истинското и измисленото разменят местата си, докато вече не можеш да различиш кое е поникнало и кое е ушито.

Цялата тази магия завършва като в клсическа приказка с happy end с булката – лице зад многослойна дантела Шантили, букет, изваян от бяла смола, който никога няма да увехне. Природата, запазена.
Фантастично шоу от пера, гюпюр, красиви верижки и метални аксесоари – като приказка, току-що извадена от страниците на книга.

Споменът от ревюто остава и върху хартия благодарение на художника Жоел Бланк, който от първия ред пресъздава движещите се силуети като живи картини в акварел. В един почти изцяло дигитален свят това сякаш още веднъж потвърждава, че Матийо Блази е романтикът на съвременната мода – дизайнер, който никога не забравя да постави надеждата в центъра на своя творчески процес.
Или както самият той казва:
„Висшата мода на Chanel не е просто приказка: в същността си тя е създадена за жените, за техните реалности и за ежедневните им приключения.“