Веселина Петрова

Поетесата Надежда Захариева почина на 81-годишна възраст. Това съобщи тази сутрин семейството ѝ в нейния профил във Фейсбук. "С огромна болка съобщаваме, че нашата обичана майка и баба Надежда вчера пое по своя последен път. Тя остави след себе си следа в сърцата на много хора и ще продължи да живее в паметта ни! Ще ни липсва безкрайно! Благодарим на всички за обичта и уважението към нея! Поклон пред светлата ѝ памет! От семейството", се казва в публикацията в социалната мрежа.

Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. Омъжена е за поета Дамян Дамянов (1935 - 1999 г.). Освен с множеството си стихосбирки и с няколко романа, тя е известна и като автор на текстове на песни, сред които "Може би" на група "Сигнал", "Разпилей ме ти цялата" на Лили Иванова и "Любовта е" на Хайгашот Агасян.&nbsp;

Bulphoto

Освен с множеството си стихосбирки и с няколко романа, тя е известна и като автор на текстове на песни.

Почина поетесата Надежда Захариева

Woman.bg

Той е човекът, който накара няколко поколения да въздишат по неговата поезия и да откриват собствените си чувства, мисли и преживявания чрез нея. Дори сега, толкова години след кончината му, великите му стихове продължават да ни вдъхновяват, натъжават или усмихват.

Повод да си спомним за майстора на любовната поезия е 26-годишнината от неговата смърт. Отдаваме почит към таланта на поета с три от най-знаковите му стихотворения:

Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш.

Позвъни, обади се, Любов! Ти, която да си, намери ме! Аз те чаках с години, готов да запиша и номер, и име! Ти мълча. Със години и с дни. Ти не звънна, дори и погрешка. Иззвъняха се сума жени - ни една между тях ти не беше. И напразно с писалка и лист все те чаках... Ни глас, нито ласка. Що цигари изпепелих и на листа що глупост надрасках. Пак съм сам... Обади се, Любов! Вън вали. И април е тъй хладен. Телефона поглеждам (в дълбок сън заспал). А край него - кълбо жици, жици... Контактът - изваден...

Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто! Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка...

Почина поетесата Надежда Захариева

Дамян Дамянов: Загубил всичко, не загубвай себе си