Големият български актьор Йосиф Сърчаджиев почина на 81-годишна възраст, оставяйки след себе си богата творческа биография и една неразрешена семейна драма. Въпреки забележителните си роли в театъра и киното, той така и не успя да преодолее десетилетното отчуждение от дъщеря си - актрисата Александра Сърчаджиева, и си отиде от този свят, без да потърси прошка или сближаване с нея, пише show.blitz.bg.

Историята на едно отчуждение

Корените на конфликта датират от началото на 80-те години, когато Сърчаджиев има извънбрачна връзка с актрисата Пепа Николова. По това време той е женен за сценаристката Райна Томова и в крайна сметка избира да остане със семейството си. Пепа Николова обаче взема смелото решение да роди детето им и на 20 май 1983 г. на бял свят се появява Александра.

Йосиф Сърчаджиев отказва да припознае дъщеря си доброволно. Това принуждава Пепа Николова да заведе дело за бащинство. Съдът постановява, че актьорът е биологичен баща на Александра и тя получава неговата фамилия. Въпреки това той остава напълно отсъстващ от живота ѝ.

Според мнозина в артистичните среди, основна роля за тази дистанция е изиграла съпругата на актьора, Райна Томова, с която той споделя над 60 години от живота си. Дори след нейната кончина през 2024 г., Сърчаджиев не прави опит да се свърже с Александра, нито да се запознае с внучка си София.

Болката и безразличието

Александра израства, обградена от любовта на майка си, но лишена от бащина фигура. Най-тежкият момент за нея настъпва през 2006 г., когато Пепа Николова умира след тежко боледуване. Едва на 22 години, останала сама, Алекс не получава никаква подкрепа от баща си. „Него просто го нямаше. Насила хубост не става“, споделя тя години по-късно.

През 2011 г. в емоционално телевизионно интервю тя заявява, че за нея той е просто „биологичен баща“ и изпитва към него единствено безразличие.

Години по-късно, след като преживява инсулт, самият Йосиф Сърчаджиев изразява публично съжаление за липсата на комуникация с дъщеря си, но това не води до реални действия за сближаване. Една случайна среща по време на снимки се превръща в символ на тяхната дистанция - той я подминава, за да отиде до магазина, а тя се отдръпва, за да не го притеснява.

Пътят към прошката

Въпреки дълбоката обида, Александра Сърчаджиева намира сили да се освободи от товара на миналото. Чрез своя автобиографичен моноспектакъл „На живо“ тя превръща болката в изкуство и задочно прощава на баща си.

„Когато си тръгнат гневът и обидата, тогава е много хубаво на душата ти. Не можеш да искаш някой насила да общува с теб. Ако той се чувства добре и щастлив по този начин, коя съм аз, за да го съдя? Какво, да тропам с краченца и да викам: „Вземи ме, аз съм ти дете“? Но каквото и да е, той е мой баща и аз благодаря на него, че съм на този свят. Наистина прошката е най-великото нещо“, споделя актрисата, слагайки край на една тъжна семейна история.