Журналистката Миролюба Бенатова ни връща назад във времето към други случаи на агресия, когато подрастващи са извършили престъпления.

"Когато през 2004 г. две момичета - ученички, убиха приятелката си от завист и ѝ взеха гащите даже, нямаше толкова достъпен интернет. Както и когато едно момче уби, разфасова и складира във фризер свой съученик. Друг пък го изхвърли на части, пак от неможене да се справи по друг начин. Това са истории на повече от 20 години, но тези случаи са се врязали в душата ми", пише Бенатова.

"Извършителите вече са излежали присъдите си и само най-близките им знаят как продължава животът им. Всички те бяха ученици, когато отнеха животи по особено жесток начин", споделя авторката.

"За близките на мъртвите времето е спряло там. На гробищата. Пак, като неизлечим белег, все още "виждам" разказа на друга тинейджърка - за пластмасовата чинийка, пълна с фекалии, размазана на лицето ѝ. "Защото се правила на много отворена". Така я бяха възприели. Така я бяха наказали. Това момиче вече е на 36. Но разговорът ни от времето, когато беше на 16, още ми кънти в главата".

"Тогава, в Бургас, родителите на тези деца се убиваха с взривове и си забиваха кирки в автомобилите.
Поръчваха си заливане с киселина и л*та в лицето си бяха истинско повторение на поръчково убийство. Смърт на достойнството и личността.
Тогава един начинаещ психолог изговори точната диагноза. Че тези деца са като деца, родени след война. Изгледани в нищета, беднотия, без авторитети, под крилото на баби и дядовци. Като сираци.
А и някои останаха сираци. Тези деца, помня че си мислех тогава, ще са децата, които ще определят бъдещето ни след 10 години. Е, вече техните деца са наред. С бетонирани травми. С повече празнота. С повече жестокост. С повече публика", откровена е Бенатова.

А в заключение добавя: "Те са плод на всички нас. На родителите и на отказа да се борим за правото да говорим. Да даваме аргументи. Да спорим. Но да говорим за чувствата си. Те са плод на отказа да се борим за правото да плачем. Защото няма по-страшно от безчувствието, родено от болката.
Днес, за тези момичета и момчета от Пловдив, вече е късно. Дано има други, които вместо да бият, ще плачат. И после, когато си изплачат мъката по себе си, ще могат да плачат и за другите."

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Потресаващи разкрития на съдията по делото за зверското убийство на Младежкия хълм: В 20-годишната ми практика не съм виждал такава жестокост

Автор Антония Михайлова