Според езотеричната астрология основната мисия на семейството далеч надхвърля простото продължаване на човешкия род – то се явява свещено пространство за дълбоко духовно израстване, вътрешно формиране и еволюция на човешката душа. Ако в семейното огнище цари атмосфера на истинска, неподправена любов и хармония, децата там израстват здрави, а боледуванията остават далеч от тях.
Взаимоотношенията между родителите задават фундаменталния тон на цялата семейна екосистема. Малкото дете може да бъде сравнено с младо, нежно дръвче, на което са му нужни обилна слънчева светлина и достатъчно вода, за да се развива хармонично. Колкото повече чиста и осъзната любов изпълва пространството около него, толкова по-естествено, спокойно и пълноценно ще бъде неговото израстване. Ако обаче майката посвети цялото си същество, любов и грижи единствено и само на своето дете, поставяйки на заден план своите собствени съкровени нужди, личностно развитие и най-вече своя съпруг, тогава появата на сериозни проблеми е почти неизбежна.
Ако жената създаде нов живот без да изпитва искрена любов към мъжа си, или дори при наличие на първоначални чувства между тях, ако след раждането тя пренасочи цялото си внимание, грижа и енергия изключително към детето, тогава животът им ще започне постепенно да се пропуква, а житейските изпитания и проблеми няма да закъснеят. Всеки дисбаланс носи своите последствия. Ако в отношенията между самите родители още от самото начало съществува скрит или явен конфликт и напрежение, то самото раждане на детето често протича тежко и мъчително. И обратното – ако около появата на новия живот възникнат тежки медицински патологии или усложнения, това е сигурен знак, че между партньорите нещо в основата на техните взаимоотношения е дълбоко разклатено.
)
В астрологията тези фини кармични връзки се разчитат чрез взаимното разположение и разстояние между Слънцето и Луната. Колко много неща могат да разкрият тези космически показатели пред погледа на опитния астролог! Околният свят непрекъснато ни изпраща знаци и се опитва да ни насочи, но в забързаното ежедневие хората твърде често ги подминават, без да ги забележат.
Тук изключително голяма е ролята и отговорността на мъжа. Още докато жената очаква своето дете и е бременна, той е длъжен да бъде нейна опора, да я обгражда с още по-голямо внимание, нежност и грижа, да я дарява всеки ден с повече любов. По този начин още в най-ранния си етап на развитие новият плод непрекъснато ще пребивава в защитено енергийно пространство от чиста обич. В реалността обаче твърде често се случва точно обратното – точно в този ключов момент бъдещите бащи потъват изцяло в своите професионални ангажименти, отдават се на работа или започват да търсят отклонения извън дома.
Отговорността за съдбата на семейството е абсолютно еднаква както за мъжа, така и за жената. Ако бъдещата майка се затвори в своя вътрешен свят и се съсредоточи изцяло върху бременността си, оставяйки партньора си на втори план, тогава живата връзка помежду им започва да избледнява, интимните и сексуални отношения се прекъсват, а детето още докато се оформя в майчината утроба, вече поема в себе си зародиша на бъдещи житейски усложнения.
Когато родителите се обичат искрено и дълбоко, техните деца израстват с усещане за щастлив и защитен живот. Но когато не си дават достатъчно любов и между тях съществуват неразрешени конфликти, децата неизбежно поемат този товар и по-късно се сблъскват с тежки трудности и изпитания по своя път. Колкото и парадоксално на пръв поглед да звучи фактът, но понякога прекалената, задушаваща любов към децата всъщност им създава най-много проблеми в бъдеще.
От гледна точка на Вселената, прекомерната майчина привързаност далеч не е истинска саможертва, а носи скрит егоистичен характер. Именно това прекалено силно, собственическо майчино чувство често се превръща в непреодолима преграда за децата да вървят свободно по своя собствен житейски път и да бъдат истински щастливи, макар много майки да не успяват да го осъзнаят никога. Често се случва децата да пораснат, да се превърнат във физически зрели хора, но през целия си живот те остават завинаги затворени в така наречената „психична плацента“ на своята майка.
Непрерязаната енергийна и психична пъпна връв продължава да дърпа човека назад в неговото развитие, пречи му да заживее пълноценно, да срещне и задържи истинската любов, както и да изгради здраво и нормално собствено семейство. Тази прекомерна майчина любов притежава изключително силен енергиен заряд и най-често се наблюдава в динамиката между майка и син. На бъдещата снаха обикновено ѝ е изключително трудно да се справи и да преодолее тази всепоглъщаща енергийна „любов“, което неизбежно води до напрежение и усложнения в отношенията им.
Ето защо е препоръчително всички млади семейства да започват своя самостоятелен жизнен път настрана, ограничавайки контактите с родителите до здравословни граници – особено ако самите родители не са подредили хармонично собствените си взаимоотношения. В голяма степен съвременните раздели и семейни кризи се дължат именно на тези неразрешени зависимости. Родителите носят моралния дълг да дават повече свобода и самостоятелност на своите пораснали деца. В своето отношение към тях те трябва да приличат на слънцето – да дават топлина и светлина, но без да ги изгарят с присъствието си.
,fit(980:735))
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))
)