Макар да изглежда като безкраен ресурс, пясъкът се добива с темпове, които далеч надхвърлят способността на природата да го възстановява. Учени и експерти предупреждават, че човечеството е изправено пред нарастваща криза, свързана с един от най-използваните материали на планетата.

Пясъкът, заедно с речния чакъл, е ключова съставка в производството на бетон и е най-експлоатираният твърд материал на Земята. Търсенето му се увеличава драстично още от индустриалната революция, но днес потреблението е достигнало критични нива.

Според изследване, публикувано в научното списание Reviews of Geophysics, добивът вече значително изпреварва естественото попълване на запасите.

50 милиарда тона годишно: Цената на потреблението

Всяка година в световен мащаб се извличат около 50 милиарда тона пясък. Доклад на ООН и множество научни публикации от години алармират за сериозните последици от този огромен разход.

Ситуацията във Виетнам е особено тревожна. Там темпът на добив е единадесет пъти по-висок от скоростта, с която природата може да възстанови ресурса. В резултат на това между 2015 г. и 2022 г. делтата на река Меконг е загубила 366 милиона кубически метра пясък.

„Склонни сме да подценяваме жизненоважната роля на пясъка за поддържането на екосистемата, от която зависим“, коментира Паскал Педуци, директор в Програмата на ООН за околна среда (UNEP). Той подчертава, че пясъкът е естествена бариера срещу покачването на морското равнище и засоляването на крайбрежните води.

Защо пустинният пясък не е решение?

На пръв поглед огромните пустини по света създават илюзията, че пясъкът е неизчерпаем. Характеристиките на различните видове пясък обаче се различават съществено.Пустинният пясък е силно изгладен от ветровата ерозия, което го прави неподходящ за повечето строителни цели. Индустрията предпочита речния пясък, тъй като той е ъгловат и изисква минимална обработка преди употреба.

„Достатъчно е просто да бъде извлечен от речното корито“, обяснява Мат Кондолф, професор по ландшафтна архитектура в Калифорнийския университет в Бъркли. Този лесен добив обаче води до тежки екологични последствия.

Екологичните последици – от нестабилни брегове до променени речни корита

Извличането на седименти от реките нарушава тяхната структура, променя теченията и води до ерозия и нестабилност на бреговете. Това от своя страна влияе върху динамиката на наводненията и намалява количеството наноси, които достигат до делтите и крайбрежията.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Антония Михайлова

Уважавай морето и другите край него: 8 златни правила за добър етикет на плажа

Автор Антония Михайлова

Последствията са видими по целия свят

Във Виетнам срутването на брегове, причинено от добива на пясък, е довело до разрушаването на 1800 жилищни сгради. В Бразилия драгирането на реките Парана и Токантинс е променило оттока в басейна на Амазонка. Проблемът не подминава и Европа. Във Франция стари кариери от началото на XX век все още съществуват като постоянни водоеми в заливната равнина на река Сена.

Съществуват ли алтернативи?

Научната общност предлага няколко решения за намаляване на зависимостта от речния пясък. Изследване от 2024 г. показва, че използването на рециклиран или пустинен пясък може да намали търсенето наполовина.

Други алтернативни материали, които могат да се влагат в бетона, включват медна шлака и дървени стърготини. Ако обаче настоящите темпове на добив се запазят, недостигът на подходящ пясък ще се превърне във все по-сериозна глобална криза, въпреки привидната му безкрайност.